Автор Петър Краевски
Залата на министерския съвет бе изпълнена с напрежение. Въздухът жужеше като кошер, от който са отмъкнали медена пита. Висшите чиновници бяха накацали около масата, покрита със златисто сукно, въртяха главици и артикулираха обзелата ги тревожност. Удари 10 часа. Влезе премиерът. Седна и започна направо:
– Колеги министри! Събрали сме се, за да обсъдим повишаването на пенсионната възраст. Предложението е: 63 години за жените и 70 години за мъжете. Приема ли се?
– Имам някои морални съображения… – неуверено се обади министърът на социалните грижи. – Ако приемем възрастовите граници 63 на 70, то поне 50% от хората ще дочакат да вземат пенсия. Нима това ще е честно спрямо останалите, мир на праха им?
– Няма да е морално, да! – отсече премиерът. – Не може едни да вземат, а други да не вземат. Всички ще имат да вземат.
– Правилно! – пробуди се министърът на културата, пафна с пурата си и задряма. Димните облачета задавиха министърката на образованието, която по традиция сядаше близо до него. Кашлицата я постави в центъра на вниманието и тя се почувства длъжна да каже нещо:
– Извинете, аз предлагам да ги пенсионираме на 93 години.
– Не става! – сряза я министърът на финансите. Той стоеше от другата й страна. Не пафкаше пури, но за сметка на това димеше с огромна дърворезбована лула. – Вижте статистиката. Съществува вероятност 0.01% от трудещите се да доживеят до 93 години, а това означава да натоварим излишно бюджета с разходи за пенсии. Неприемливо.
Образователната министърка се сконфузи, потъна в димната завеса и притихна.
– А какво ще кажете за 103 години? – обади се някакъв министър без портфейл.
– Не може. – сопна се министърът на икономиката. – Имаме сведения за старец в Хималаите, който е издрапал до 133 години! А вие – някакви си 103. Да не рискуваме.
– Добре, колеги. – каза премиерът. – Да заковем пенсионната възраст на 300 години. Засега костенурки не пенсионираме, нали?
– Правилно! – пробуди се министърът на културата, пафна с пурата си и задряма.
– Чакайте, чакайте! Не четете ли библията? – източи врат чиновник от Дирекцията по вероизповеданията. – Според светите книги пророците живеят по 300-400 години и хич не им пука за пенсионната система! Достатъчно е да се яви нов месия и да увлече масите. Тогава куцо и сакато ще се напъне да живее по три – четири века от религиозни подбуди. И край с пенсионните фондове. По-висока трябва да е границата, по-висока.
– Колко по-висока? – премиерът повиши тон. – Съгласете се, че не можем да вдигнем пенсионната възраст на 1300 години, да речем. Тогава ще излезе, че българските канове още не са натрупали точки за пенсия… Трябва ни умно и елегантно решение. Нещо по средата.
– И решението е следното… – лукаво се усмихна министърът на вътрешните работи. – Ще смъкнем пенсионната възраст на 60 години. И за жените и за мъжете.
– Но как? Това е безумие! – подскочи министърът на финансите.
– Правилно! – пробуди се министърът на културата, пафна с пурата си и задряма.
– Спокойно, колега! – продължи вътрешният министър. – Не съм свършил. С много дребен шрифт ще запишем в закона, че става дума за 60 високосни години. От което следва, че за да се пенсионира човек, трябва да работи до 240 годишна възраст. Това бързо ще го прокараме в парламента и преди да се усетят, ще го публикуваме в Държавен вестник. Закон като слънце! А за да е спокоен колегата от Дирекцията по вероизповеданията, ние от МВР ще се погрижим в обществото да няма пророци, ясновидци и прочее дълголетни елементи.
– Чудесно! – извика премиерът. – Да гласуваме това предложение.
– Правилно! – пробуди се министърът на културата, пафна с пурата си и задряма.
Гора от ръце. Взрив от аплодисменти.
– Благодаря ви, колеги! – извиси глас премиерът, па шегувайки се добави: – И за много години! За да изкарате до пенсия.
– Ако разчитаме на пенсията, по-добре да се гръмнем. – шегувайки се отвърнаха министрите и на рояци напуснаха залата на министерския съвет.
След тях влезе чистачката – леля Пенка с метлата:
– Много търтей излезе тая година, много! – каза на себе си женицата и започна да мете боклуците със старанието на пчеличка.