Иво Аръков е на 20 години. В момента живее в София и учи актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” в класа на професор Атанас Атанасов. Участвал е в пърформанса „Когато часовниците се топят”.
Нарцис търси Ехо
Пауза –
не виждам острието скрито в тръпчинката ти
сега през усмивки кървят устните ни
поради моята луда нелепост в плен
шшшшшшшшшшшшшшшшшшшш
затова пренаписах огледалото в банята
чувствам се чист и по-ясен от всякога
но виждам как вие луната в края на месеца
напълняла от тежката поезия на езичници
мазни вериги като винтове в гуми превъртат
кречеталото с отброените дни чака да влезе
в лудницата при майка си която не спи от
Година –
листата с думи завързани в стих палят
камината на твоята after theater стая
а листата с моите цветни картини
капят в очите ти които ме правеха
Вечен –
запомни аромата ми и не допускай
дим от цигари до него
клетките ти желаят настръхващи мигове
размножи ги със моите
Вечността идва от Година без Пауза
и подарява ти младост
S14
Пиесата между краката й
никога не е била от най-четените
при предпочетена самота мисля за нея
при по-подчертана тъмна светлина се усеща
при по-чувствителните единствено носове лютивият
и евтин парфюм с безброй качественени зарази и онази
която отлепи ципата на очите ми с лек и ритмично пулсиращ стих
Да галиш нейните думи
звучи също толкова безумно
колкото и самата тя ги хранеше
странното куче озлобява държавно
с каишката си и седмицата от касис от
старите тапети до прясно протеклите ръждиви
тръби създават богата палитра на острите й зъби
А можеше да има всичко
когато поиска взима но веждите й
тези реки по лицето те си имаха-ха-ха друго
на ум: изживяваха-твориха-проклинаха те са нейната
величествена индивидуалност даваща правилната семейна
пОл И тика
Не след дълго порастна
тоест порастнаха и мустаци
аз не подигравам а преживявам
най-накрая тя намери за какво да се
грижи но неусетно пролетта напълно измени
на нейните чувства и смени чергата с разхвърлени
хаотични букви по нея едно голямо уиски s14 in i
