Връщам се към представянето на най-значимите албуми в поп и рок музиката, албуми, които променят представите за популярната музика, откриват нови възможности и като композиции, и като техника на запис, и като на идеи, които до този момент като че ли са чакали да бъдат „открити“, албуми, които са оказали влияние върху другите музиканти и затова остават завинаги в историята на съвременната популярна музика. Един от тези албуми, вън от всякакво съмнение, е „Brothers in Arms“ („Братя по оръжие“) на „Дайър Стрейтс“. Това е петият студиен албум на групата, чиито записи започват през ноември 1984 г. и завършват през март 1985 г. в студиото AIR (Associated Independent Recording), което се намира на остров Монсерат, британска територия в района на Карибите. Преди да започнат записите се правят някои персонални промени в състава на групата – идва втори кийбордист, Гай Флечър, който преди това е работил като сешън музикант за групата „Рокси Мюзик“. Китаристът Холи Линдс напуска групата и е заместен от Ню йоркският китарист Джак Сони, а Анди Канава се присъединява за кратко на барабаните. В записите участват още двама барабанисти – Тери Уйлямс и Омар Хаким, които са споменати в състава на музикантите, участвали в записа на албума. Преди да пристигне на острова, Марк Нопфлър пише песните и ги репетира с групата. Съставът на групата в студиото е Нопфлър, китара, Джон Айлсли, бас, Тери Уйлямс, барабани, Алън Кларк, пиано и Хамънд орган и Гай Флечър. Студиото е миниатюрно 6 на 7.5 метра и Нопфлър и продуцента Нийл Дорфсман разполагат инструментите по най-практичния начин, за да получат максимален ефект. По време на записите на песента „Money for Nothing“ („Пари за нищо“), отличаващият се с характерен звук на китарата на Марк се усилва по щастлива случайност от разположените микрофони. Той използва китара „Гибсън Лес Пол“ и когато наглася звука на китарата с намерението да постигне ефект „а-ла Зи Зи Топ“ звучене, единия от микрофоните се оказва на пода, а другия не е бил насочен към говорителя на усилвателя, а в съвсем друга посока и затова се получил уникален ефект, който бил използван при миксирането на албума. Днес почти всеки знае, че в записите на песента „Money for Nothing“ участва и Стинг, който е съ-автор на песента. „Пари за нищо“ става един от най-излъчваните клипове по Ем Ти Ви и е за рок звезда, чийто лесен живот е съпоставен с реалността. Марк пише песента, след като чува как доставчик в Ню Йорк се оплаква от работата си докато гледа Ем Ти Ви. Нопфлър пише песента в своя апартамент в Ню Йорк, седейки в кухнята и гледа дисплея на кухнята си, която трябва да нагласи, така че повечето от думите са тези, които двамата със Стинг си разменят. По това време музикалната телевизия набира скорост и мениджърът на „Дайър Стрейтс“ моли компанията да излъчват техни песни, за да могат да пробият в Америка. Отговорът бил: „Напишете хит песен и направете видеоклип“. Марк приел това буквално и се заел да пише „Емтиви угодна песен“. Новото в клипа е това, че за първи път се включва генерирани от компютър герои, нещо без което сега е невъзможно де се мине, и за целта е използвана програмата „Пейнтбокс“. Героите са детайлно изпипани и имат копчета на ризите си, които включват за нуждите си. „Walk of Life“ („Разходка из живота“) е в чест на лондонските улични музиканти и за това намекват думите „Be-Bop-a-Lula“ на Джийн Винсънт и „What’d I Say“ на Рей Чарлс, което са стандартните песни за изпълнение през 80-те години. Песента е почти изключена от албума, но продуцентът Дорфман я спасява от тази участ. От втората страна на албума три песни са „Ride Across the River“ („През реката), „The Man’s Too Strong“ („Хората са силни“) и „Brothers in Arms“ („Братя по оръжие“), са на военна тема, като последната е посветена на военния конфликт между Англия и Аржентина в спор за притежаване на Фолклендските острови, които са покрай бреговете на Аржентина. Те са британско владение, но през 1982 г. аржентинското правителство решава да завземе единия от тях, което води до конфликта и в него загиват 258 британски войника. „Ride Across the River“ ни потапя в реалността на Латинска Америка, а „The Man’s Too Strong“ е за древен войник или военнопленник, който се страхува да покаже своите чувства, което може да се сметне за слабост. „So Far Away“ („Толкова далеч“) е първата песен от албума от А страна и е типичен пример за отличителното звучене на „Дайър Стрейтс“ през тези години, което е тяхна запазена марка. Тази песен е техния последен топ 40 хит, което е доста изненадващо за такава популярна група. По това време няма Интернет, няма мобилни телефони и затова правиш поръчка през оператор, за да се свържеш с любимия си човек, който „е все така далеч от мен“, да не говорим, че това търсене ти коства сума ти пари, защото тогава разговорите са доста солени. Обложката е също нетрадиционна и на предната корица е китарата на Марк Нопфлър „National Style 0 Resonator“, произведена през 1937 г., а на задната корица има рисунки от същата китара. „Brothers in Arms“ е един от първите албуми, който отива директно за СД пазара и е записан дигитално (цифров запис). По това време (1985), все още властва аналоговия запис., също така той е първият СД формат албум, който се продава в над 1 милион копия. „Brothers in Arms“ става №1 в английската класация за албуми и стои начело 10 седмици и 9 седмици в класацията на „Билборд“ и се продава в над 30 милиона копия по света. Албумът печели награда „Грами“ през 1986 и награда „Брит“ за „Най-добър британски албум“ през 1987 г.
https://www.youtube.com/watch?v=wTP2RUD_cL0&feature=player_detailpage#t=3
https://www.youtube.com/watch?v=kd9TlGDZGkI&feature=player_detailpage#t=3
https://www.youtube.com/watch?v=YIHMPc6ZCuI&feature=player_detailpage#t=3
