Няма тайни за хитовете, майни

На 25 май 1967 година сингълът на английската група „Прокъл Харъм“ „A Whiter Shade Of Pale“ („По-бледо от светлината на сянката“) влиза в британската класация, където по-късно ще стане №1. Песента става най-излъчваната песен на публични места в Англия до 2009 г. Групата, която е формирана през 1967 г. от Гари Брукър и Кийт Рийд, който се води официален член макар и да не пее и свири на някой инструмент, а е автор на текстовете на песните им. „Това е нещо като филм, казва Рийд, исках да предизвикам настроение и да разкажа история, която е за интимна връзка. Има герои има и обстановка, има и пътуване. Ти усещаш звуците на стая, чувството за стая и мириса на стая и определено има и пътуване“. Рийд достига до идеята за песента, когато присъства на парти в къщата на Гай Стивънс, мениджърът на „Прокъл Харъм“, което му дава отправна точка за написване на песента. По време на партито Гай казва на съпругата си Даяна, че е силно пребледняла и Рийд перифразира думите му. Първоначално текста на песента се състои от четири куплета, от които остават само два в оригиналния запис. Причината според Рийд, че така песента щяла да стане още по-дълга и става неприемлива за излъчване по радиото. Един от изследователите на песента, смята, че това е метафорична форма за отношенията между мъж и жена, които след разговори завършват с полов акт. Песента съдържа моменти от класическите записи на Бах – добре познатата „Air on the G String“, други намират прилика със симфонията на Бах „Ich steh mit einem Fuß im Grabe“ („Стоя с единия крак в гроба“). В песента има и следи от хита на Пърси Следж „When a Man Loves a Woman“ („Когато един мъж обича една жена“), който преви неин кавър. Баладата, чийто стил клони към психеделичната музика и има мистически текст, кара и други изследователи да поддържат горната версия и допълват, че текста говори за съблазняване и в състояние на силно алкохолно опиянение, което се описва по заобиколен начин с митически и буквални намеци за секс по време на пътуване, най-вече по море. Това е првата песен, която „Прокъл Харъм“ записват, след което оригиналният барабанист и китариста са уволнени и са заместени от Бари Уилсън и Робин Трауър. Близо 40 години след излизането на песента, органистът на групата Матю Фишър е възнаграден от Върховния съд в Англия с признаването му като съ-автор и той получава полагащите му се проценти от продажбата на сингъла. Повече от 1000 други изпълнители са записали песента и това е един от 30 сингъла, които са се продали в над 10 милиона копия по света. Един от най-големите почитатели на песента е Джон Ленън, който казва, че я пускал веднъж цяла нощ в своя „Ролс Ройс“. Когато песента е била издадена в Англия, той и неговите приятели отначало мислели, че това е гласът на Стийв Уинууд, т.к. все още не познавали този на Гари Брукър. Клипът към песента е заснет в руините на „Уитли Корт“, Устършър, Англия и е режисиран от Питър Клифтън, който включва в него заснети от него сцени от войната във Виетнам и поради тази причина видеото е забранено за излъчване в ТВ шоуто „Поп Ъф Дъ Попс“ и групата се принуждава да заснеме друг клип. Песента достига до №1 в UK Singles Chart на 8 ни 1967 г. и стои на върха в продължение на 6 седмици. Без да бъде рекламиран, сингъла достига до №5 в класацията на „Билборд“.
https://www.youtube.com/watch?feature=player_detailpage&v=Mb3iPP-tHdA#t=3