Автор Антон Баев
Виктор Пасков почина на Велики четвъртък в Берн, Швейцария, а вестта за преселването му в Елисейските поля дойде на Разпети петък. Символично, какъвто е и животът му, алегорично – като Баладата на Виктор.
В далечната вече 2001 година – в края на февруари, Виктор имаше премиера на томчето си избрано със заглавие „Алилуя” в Къщата-музей на Георги Божилов – Слона. Той пушеше в заличката на първия етаж, вляво от входа. Побързах да вляза за автограф преди промоцията.
Виктор говореше с пловдивския писател Георги Алексиев. Бай Георги държеше томчето от близо 500 страници и току повтаряше: „Библия. Всеки писател си има Библия”.
Виктор пушеше и се съгласяваше. Дори каза, че това не е избрано, ами направо събрано.
Беше мразовита вечер, 22 февруари, 2001. Малцина се събраха на премиерата. Времето на шумните писателски промоции беше далеч назад.
След това съм виждал Виктор само по телевизията. Беше минал на диспути и интервюта, полемики и филипики. Най-доброто от написаното му е в „Алилуя”, разбира се, там е и „Балада за Георг Хених”. Ти, който си на небето.
През 1987-а, когато излезе Баладата, бях още в университета. Късният дебют на Виктор (година преди Баладата той издаде "Невръстни убийства", 37-годишен) беше литературният хит не само сред студентите. Всъщност тъкмо Баладата се схвана като дебюта му, защото излизането на двете книги почти съвпадна – с разлика от няколко месеца.
Убийствата не бяха още прочетени, когато гръмна Баладата и помете всичко.
Тогава се спореше дали Виктор е написал първо Баладата или първо Убийствата, които излязоха в пловдивското издателство "Христо Г. Данов". Виктор избягваше отговора в писателското кафене. Част от мистичния ритуал на твореца? Кой знае.
Виктор Пасков е първият и единствен европейски български писател от времето на късния соц.
Виктор беше написал на титула на „Алилуя” два реда: „На Антон – с приятелство и най-добри пожелания! Виктор. 22. 02. 2001”.
Ти, който си между редовете, Алилуя!
