Днес ще ви разкажа за библиотеката Хаскъл, през която минава границата между Канада и САЩ.
От едната страна е канадското градче Станстед, провинция Квебек, а от другата е градчето Дърби лайн, щата Вермонт.
Библиотеката е построена през 1904г, работи повече от 120 години без прекъсване и обслужва жителите на двете градчета. Тя се смята с гордост за общо културно наследство на цялата област.
Входът и адресът на библиотеката е на американска територия, но по-голямата част от сградата се пада в канадска. Така, за да влязат, канадските читатели трябва да преминат на територията на САЩ.
Вътре на пода е изобразена с линия границата, и от двете страни са сложени знаменца – да обозначават коя страна чия е. Мило и затрогващо, и местните жители години наред са го приемали като нещо естествено, както и са се гордеели с тази туристическа атракция.
Подобни куриози има и на Хилядата острова, и по цялата граница, от двете страни на която хората живеят като съседи, и без формалности заобикалят циментовите блокчета на „границата“. Тук всеки познава всеки и няма нужда от граничен контрол.
Не че съвсем няма гранични пропусквателни пунктове и сериозни проверки, но те са на големите шосета и са за наистина по-далечно, по-официално пътуване. Граница с телени мрежи и въобще с някаква забележима ограда тука НЯМА.
Или поне така беше допреди няколко седмици.
Репортаж на телевизията ни показва как от миналата семдица жителите на двете градчета с библиотеката били доста неприятно изненадани, че след седмица, всички канадци ще тярбва да показват читателска карта, за да бъдат допускани „през границата“, а след 6 месеца съвсем няма да могат да идват в библиотеката. Вероятно ще трябва да заобикалят, за да минават през близък пропускателен пункт, да показват официално паспорт и да минават формален граничен контрол.
Местните хора са в потрес от тази рязка промяна и вече са потърсили начин да отворят заден вход за библиотеката, откъм канадска страна. За съжаление, това ще им струва сто хиляди долара (предполагам заради граничните формалности), но те са решени, че няма да отрежат достъпа на канадците до любимата си обща библиотека.
Хората се бяха събрали на импровизирана демонстрация и бяха поканили медиите. Изказаха се няколко възрастни жени, читателки „от почти 70 години“, както се представиха – гласът им трепереше, едната се разплака – „как стигнахме дотам да се отнасяме с най-близките си съседи и приятели по този начин?!
Особено пък и това с митата…“
„Ние сме семейство, може да се караме, но накрая се разбираме като семейство“ опита се да ободри атмосферата друг господин. Емоции и от двете страни, прегърнали се всеки със своя флаг в ръка, възрастни хора, които цял живот са живели заедно, в една общност.
Днес имаше подобен, но по-голям митинг между два града – от двете страни на река Детройт, в град Детройт откъм САЩ и от канадската страна, Уиндзор в Онтарио, се наредиха демонстранти с плакати и знамена, и си махаха през реката, показвайки подкрепа.
От американската страна имаше повече хора, наистина ядосани, с плакати и възгласи срещу правителството. От канадска страна, само знамена.
Но хората бяха там и стояха в студа, показвайки че не им е все едно.
От американци, които в последните седмици не могат да излязат от състоянието на крайна изненада, и да осъзнаят какво точно се случва на страната им, те напоследък взеха все по-често да се събират на спонтанни протести, засега малобройни (освен тези на Бърни Сандърс, на когото ще посветя отделен репортаж), но все пак има някакво раздвижване.
Другото раздвижване са таунхол (градски) събирания, всеки път когато някой конгресмен, независимо от партията си, се окаже в града. Там напоследък става наистина интересно. Републиканците ги освиркват и то техните собствени избиратели. Отделно сенатори и конгресмени от ДП се срещат с бивши привърженици на Тръмп из червените щати.
Тези, които отиват на тия митинги са естествено най-активните граждани и те са бесни. От изказванията на хората няма съмнение, че са наясно с всичко ставащо. Има не само вътрешни въпроси, както очакваме, не – питат за Украйна, питат за Канада и Гренландия. Питат за всичко.
Кога и колко ще се засили този процес е рано да се каже, но засега кривата е възходяща – миналата седмица гледах едно или две такива видеа, сега само днес гледам поне 5-6 нови, без да съм изгледала всичко.
Според мен, ако има някакъв начин за въздействие на властта, това е точно този тип натиск – съответните конкресмени да слушат избирателите си и да намерят сили и СЪВЕСТ да се противопоставят на безумията, които тръмповата адмиснитрация твори.
Демокрацията е крехко нещо. но ако има кой да помогне на самите американци да се осъзнаят, на първо място това са самите те.
А ние дотогава ще помагаме с каквото можем, дори ако е само да стоим на другия бряг на реката и да махаме със знамената в знак на солидарност.
Elbows up!
Източник: Райна Александрова
