Днес се случиха 2 неща по пътя ни към приемане на еврото. Първата е, че според Брюксел всичко е ок и то единодушно и второто – сигналите за повишаване на цените.
Копейкиновата реторика от доста време включва един термин за загубата на идентичност, ако приемем еврото. Обзалагам се на цялата си месечна пенсия, че няма и 10% от техните привърженици, които за знаят значението на тази дума. За тях най-общо означава белег да се гордееш, че си българин и така се представяш пред света… Туук идва тъжното.
Като дърт ПР си давам ясна сметка, че не е особено възпитано да напомням, че съм обиколил повече от половината шарен свят. Но пък от друга страна само това искахте – пускай снимки, разказвай…
Е, да разкажа. Имам паспорт, на него пише Република България, но под него пише и Европейски съюз. И където и да отидете дежурният въпрос при запознанства е: „Откъде сте“. От 100 души кръгло 2 знаят за България заради Стоичков (което в началото е весело, но после става леко унизително) и 1 пътешественик от обща култура.
Но когато уточниш, че това е Европа и ЕС и го посочиш на паспорта си, нещата се проясняват. За още по-любопитните чужденци намерих обяснение, което винаги работи – уточнявам региона – „Северно от Гърция“. И всичко си идва на мястото. Европа, на север от Гърция… По-скоро вие Бурней ще знаете къде е по принцип… Дотук идентичността с БГ не върши работа, а с ЕС решава всичко.
Сега да минем на гордия български лев. Както се досещате, и през плет не са го чували и виждали. Ни в САЩ, ни в Мексико, Колумбия, Китай, или пази Боже Сингапур… Но, ако извадите евро – всичко е ок и си идва на мястото. Иначе левът си е велик от Трън до Дуранкулак и някои територии на Халкидики.
Та идентичността, уважаеми може да има най-различни измерения в зависимост от степента на неразбиране и глупост, която влагате в нея.
Моята принадлежност към България е несъмнена, но също така и моята принадлежност към люлката на Ренесанса, демокрацията, хуманизма, свободните медии, социалната съпричастност, която е баба Европа, колкото и да греши, все пак е дала на света.
И няма нищо лошо в това глобално село и дигитален свят да приемам признатата в цял свят единна еровалута и да разказвам за историята на България като част от Ренесансова Европа.
Иначе и в пилона на Рожен няма нищо лошо, напротив.
Източник: Евгени Петров
