Човечеството се страхува от отговора на въпроса – защо убиваме
Антон Баев
Eдно невероятно красиво пловдивско момиче си отиде от страшна смърт точно преди 5 години.
Маргарита Гергененова остана завинаги на 15. Две нейни съученички са в женския затвор в Сливен за планирано убийство. Майката Цветана Петрова – слаба фина жена, късо подстригана, живее с ужаса вече пета година. Единственото й спасение е раждането на второ момиченце, което тя кръщава пак Маргарита. Тригодишната Маргарита гледа кака си на снимка вкъщи, на която голямата Маргарита се е просълзила.
„Тука аз плача!”, казва малката, която невероятно прилича на кака си. Тя не си ляга, без да целуне снимките на Маргарита, която е на небето. Малката е родена на 30 януари 2006 – почти две години след ужасната кончина на Маргарита на 5 март 2004-та.
Майката Цветана Петрова не иска да говори пред медиите, огорчена от безчувствените репортажи. Как пишем, наистина? Защо пишем? Как се пише за смъртта?
Маргарита изчезва на 5 март 2004-та. Ден петък. Цветана подава сигнал в Първо РПУ същата вечер. В събота звъни по всички възможни приятели, познати, съкварталци. Два дни – целия уикенд, полицаите не предприемат нищо. Група за издирване е сформирана едва в понеделник, връща черната лента Цветана. Това е най-черният уикенд в живота й. За да започне и най-черната седмица!
8 март, Деня на майката и жената – нищо. 9 март – светът се завърта обратно! В 19 часа на неспалата четири денонощия жена се обаждат от Първо РПУ. Казват само: „Елате бързо!”
„Ох, сега как ще я набия!”, казва си Цветана и поема с къщните дрехи към Районното.
Там ударът е като с парен чук, полицейско ноу-хау. „Убита е, намерена е затворена, но не е насилвана. Убийците са задържани!” – казват железните ченгета. „Мисля, че попитах кой?” В смисъл кой е убиецът. „Когато разберете, ще бъдете изненадани!” – отвръщат от групата за издирване.
„На другия ден – 10 март, разбрах всичко от вестника! Нима това е начинът?!” – още не може да проумее майката на Маргарита. Цветана чете пресата, припада, свестява си, и пак чете невероятните фантазии на някои репортери.
Нататък историята е безскрупулна – към жертвата, към близките, към всички, които все още имат съпротивителни сили срещу безсмисленото насилие. Убийците – Антония и Мария, са съученички с Маргарита. „Първо дори се обадих на Антония – спомня си майката Цветана. – Няма да забравя как ме излъга. Каза, че Маргото излязла с братовчед си Димитър. Такъв тя няма! Но какво да сторя?”
Бдителните полицаи, разбира се, не откриват нищо. Докато убийците не се похвалват пред дете от V клас от същото училище в Кючюка – „Братя Миладинови”, Криси. Криси споделя с приятелката си Ванчето, която я посъветва да отидат в РПУ-то при полицаите, които все още са с вързани ръце.
Преди това Антония и Мария показват на Криси трупа на Маргарита – набутан в отдушника на асансьорната шахта – в блока, където е убита.
„Видях носа на Маргарита и много се изплаших” – казва Криси. Антония Матева: „Ще мълчиш, защото и теб ще те последва същото!”
Защо са се похвалили? А защо са убили? Винаги има въпроси, на които няма смислен отговор. Завист? Ревност? Злоба? Нима това са думи, водещи до мъчително убийство?
„В съда Антония ме гледаше в очите с наглост, без никакво чувство за вина”, спомня си Цветана.
Мария, която не се признава за виновна, получава 7.5 г. затвор, Антония – 6.5. Като непълнолетни лежат първо към общежитието в затвора. После са на общ режим. Скоро ще излязат на свобода. Най-много след година и половина. За идния 5 март. Или за по-идния!
Трите са съседки. Цветана се разминава в квартала с родителите им, без никакво чувство за свян от тяхна страна. Тя живее в спомена за Маргарита и с надеждата за малката й сестра, носеща името й. Апартаментът й е изпълнен със снимки и играчки на едно красиво 15-годишно момиче. Най-красивото в Кючук Париж. И най-мъртвото!
„Ако можехме да тълкуваме сънищата си, сигурно щяхме да предотвратим поне част от лошото, което ни заплашва – казва Цветана. – Месец преди убийството сънувах, че падаме трите – аз, сестра ми и детето ми в асансьорната шахта, а Маргарита се понася сама нагоре.”
Къде, Маргарита? Защо?
Няма отговор на въпроса защо един красив живот трябва да бъде прекъснат насилствено. Човечеството не е измислило отговор, вероятно защото се страхува от собственото си лице в огледалото.
