На 90 години почина, докато работеше на двора в къщата си в пловдивското село Храбрино, Магдалина Кичукова, една от малцината останали живи бежанци от Егейска Македония в Пловдив. Жена, чийто смисъл в живота бе да следва пътя на мъжа си, да отгледа децата и внуците си, да се радва и на правнучки, и да си отиде без шум и вайкания. Така, както идваме на този свят – по волята Божия. Мир на праха й! Мир на отдавна затритото в Гръцко българско село Кьойнкьой, там , където бе роден съпругът й Коста и което носеше в сърцето си!
Магдалина Георгиева Кичукова е родена на 14 октомври 1918 г. в с. Калапот, Драмско. Родителите й емигранти с децата си се заселват в българския Йерусалим – Асеновград. Нейният вуйчо Н. Томов е бил заровен жив като войвода в Гоцеделчевско за българщината си.
Моменти от тази българска съдба са описани в романа "Белези от българин", разказа "Мелница в Кьойнкьой" от сборника "Жени и планети", "Магда. Офорт" от "Целият свят и други апокрифи" на Антон Баев.
Редакцията и сътрудниците на plovdiv-online изказват съболезнования на собственика на сайта Антон Баев, внук на Магда Кичукова.
