Антон Баев
Костадин Георгиев е бивш командир на батальон от бригадата в Казанлък.
Напуска армията през 1990 и е сред основателите на офицерска легия Рат, предшественичка на легия Раковски.
Губи всичко в живота:
Съпругата след завръщато си от Ирак през 2006, където е в българския батальон за 6 месеца;
Наследствено жилище на ул. Ленински съботник през 1992, което продава заради непогасен кредит от 300 000 тогавашни лева;
Имот на бул. Мария Луиза, който залага за 10 000 долара, като трябва да върне 18 хиляди;
Стара къща в Момина клисура, заложена за 2000 марки при задължение от 3 000.
Сумите взема, за да стартира свой бизнес – като дистрибутор на мая за хляб.
Втасването е пълно през 90-те години на миналия век.
После се забива с оръжеен магазин – и там гърми.
Сега е без покрив, с 19 годишна дъщеря, и борч към наемодателите му от Микрон за апартамент № 31 в луксозната кооперация Южен полъх край Коматевския прелез.
Ето историята на капитана от резерва Костадин Георгиев.
Той наема малък апартамент в Южен полъх преди 13 месеца срещу наем от 280 лева.
От 10 месеца обаче не го е плащал.
Натрупаният борч към собствениците на Микрон – Васил Караилански и Стефан Йосифов, е 2562 лева.
Нямам възможност от март тази година, казва офицерът от резерва.
Никой не ме взема на работа.
На 17 август получава покана за доброволно плащане на натрупания борч – към момента 1600 лева.
Срокът е три дни.
Не успява.
Следва изключване на тока за 90 дни – от 20 август до 24 ноември.
Офицерът и 19 годишната му дъщеря живеят на тъмно и без топла вода.
На 30 ноември заварва апартамента си без входна врата. Няма я и вратата на хола.
Беше към 17,30 часа.
Помислих, че са крадци.
Изнесено бе цялото ми имущество: хладилник, телевизор, пералня, дори бельото на дъщеря ми, както и задграничния ми паспорт, казва Георгиев.
Той звъни на тел 112, а оттам го свързват с Първо РУП.
На 30-тата минута полицаите бяха тук, благодари им Георгиев.
Те се свързват с Караилански и Йосифов.
Бизнесмените обещали да върнат всичко на Георгиев и да му опростят задълженията, ако освободи апартамента им.
На 1 декември обаче нито нищо ми бяха върнали, нито ме бяха потърсили.
Напротив – изчезнаха и вратите на тоалетната и на спалнята.
Диванът, който не са изнесли, са го строшили.
От домоуправителя Бойко Боручиев разбрах, че вещите са преместени по нареждане на шефовете на Микрон заради авария във водосточната система.
Заведох жалба в прокуратурата за самоуправство.
Повикаха ме пак в Първо. Разговаряха с бизнесмените.
Те предложили да си получи багажа с протокол и да се маха.
Къде да ида?
Дъщеря ми, която наскоро навърши 19 и започна работа като магазинерка, спи при приятелки.
Четвърто денонощие нито спя, нито ям, казва Костадин Георгиев, капитан от резерва.
Сега имам две котки, две саксии, яйцето от последния Великден и кръстче от Йерусалим, изброява останалото му в живота.
Дори на затворниците се полага храна.
На мен и това не ми се полага, казва офицерът от резерва.
Какво ще прави?
Очаква приятели от Русия да му пратят самолетен билет.
Обаче задграничният му паспорт е „арестуван”.
Признава, че се срамува от загубите.
Срам ме е да изляза на Главната, за да не срещна някой познат.
На всички дължа по нещо – от 50 до 100 лева.
Ще си ги върна, но откъде, казва Костадин Георгиев, опитал от офицер да става бизнесмен.
