Тръмп отвлече Мадуро

Драматичен обрат за лидер, който години наред оцеляваше въпреки икономическия колапс, международната изолация и обвиненията в корупция и репресии Мадуро, наследникът на Уго Чавес, изгради властта си чрез лоялност към военните и създаване на паралелни институции, които обезсилваха опозицията Сега вниманието се насочва към опозиционната лидерка Мария Корина Мачадо, носител на Нобелова награда за мир, която подготвя план за преход след падането на Мадуро Венецуелският президент Николас Мадуро изглежда ще бъде съден в американски съд след залавянето му в хода на военна операция на САЩ, което оставя отворени въпросите за бъдещото направление и лидерството на богатата на петрол страна. Извеждането на венецуелския лидер под американски арест заедно с жена му бележи драматичния крах на автократичен владетел, който се държеше за властта въпреки икономическия колапс и хуманитарната криза, които накараха милиони да напуснат страната.

Преживял международна изолация, санкции от САЩ, опити за въстания и дори предполагаем заговор за убийство с дрон, Мадуро заемаше президентския пост от 2013 г., като наскоро заяви, че е спечелил трети шестгодишен мандат през 2024 г. след избори, широко отхвърлени като фалшифицирани.

През 2020 г., по време на президентството на Доналд Тръмп, САЩ обвиниха Мадуро и повече от дузина негови сътрудници в трафик на наркотици и предложиха награда от 25 милиона долара за информация, водеща до ареста на Мадуро. През 2025 г., след като Тръмп се върна на поста си, наградата за главата на Мадуро беше удвоена и американски военни кораби бяха изпратени в близост до венецуелски води под претекста на регионална кампания срещу наркотиците, което накара Мадуро да обвини САЩ, че „фабрикуват“ война срещу него.

Този конфликт доведе до ареста на венецуелския лидер, което повдигна въпроси не само за неговата съдба, но и за бъдещето на една нация, която е преживяла толкова много. 63-годишният Мадуро ще бъде съден в САЩ по наказателни обвинения, заяви сенатор Майк Ли в публикация в X в събота сутринта след телефонен разговор с държавния секретар Марко Рубио.

Неизбежно ще бъдат зададени въпроси на лидера на опозицията във Венецуела Мария Корина Мачадо, която миналата година получи Нобелова награда за мир за усилията си в подкрепа на демокрацията. Тя напусна скривалището си във Венецуела, за да пътува до Осло, където получи наградата, а в средата на декември напусна Норвегия с неизвестна дестинация. Тя заяви, че възнамерява да се върне във Венецуела.

Мачадо и нейният екип са работили по план за преход за първите 100 часа и дни след напускането на Мадуро на властта. Избран наследник Като избран наследник на Уго Чавес, революционният лидер, който превърна Венецуела в показателен пример за социализма, по-малко харизматичният Мадуро спечели оспорваните избори с малка преднина през 2013 г. След срива на цените на петрола през 2014 г. и разпадането на петролната икономика на Венецуела, задържането на властта се превърна в негов приоритет.

На фона на разрухата Мадуро концентрира контрола в ръцете на лоялистите и военните, създавайки паралелни институции, за да неутрализира опозиционния Конгрес. Мадуро „може да бъде мразен от по-голямата част от обществото и да не се харесва на много от неговите сътрудници“, пише Хавиер Коралес, професор по политически науки в Амхърст Колидж и автор на книга за пътя на Венецуела към авторитаризма.

„Но той се оказа хитър архитект на своя режим – такъв, в който единствените хора, които наистина могат да разрушат системата, са тези, които имат най-много да губят от нейния крах.“ Според правозащитната организация Foro Penal, базирана в Каракас, от 2014 г. насам почти 19 000 души са били задържани за противопоставяне на правителството на Мадуро, макар че много от тях са били освободени.

Агенцията на ООН за бежанците твърди, че почти 8 милиона души са напуснали Венецуела в търсене на по-добър живот.

Това от своя страна се оказа политически взривоопасен момент в латиноамериканските страни, включително Чили. Доклад на ООН от 2019 г. цитира „документирани случаи на извънсъдебни екзекуции от силите за сигурност“ и обвинява режима на Мадуро, че вселява страх в населението, за да запази властта си. Правителството на Венецуела нарече този доклад „селективна и откровено пристрастна визия“ за правата на човека в страната.

Лоялен към Чавес Бивш автобусен шофьор и синдикален организатор в метрото на Каракас, Мадуро изгради кариерата си на лоялност – първо към работническата класа, а след това към Чавес, своя политически ментор.

Мадуро се представяше като скромен революционер, формиран от годините, прекарани на улицата, и ранните си пътувания до Куба, където през 80-те години е получил политическо образование. Той е бил министър на външните работи в продължение на повече от шест години и за кратко вицепрезидент преди смъртта на Чавес. Чавес избра Мадуро за свой наследник през декември 2012 г., преди да замине за Куба за това, което щеше да бъде последният му курс на лечение от рак.

„Моето твърдо, категорично и абсолютно мнение“, каза Чавес по телевизията, „е, че ако нещо ми се случи, трябва да изберете Николас Мадуро за президент“.

След смъртта на Чавес няколко месеца по-късно Мадуро се обяви за негов син, обеща да остане „лоялен и след смъртта“ и заяви, че Чавес е благословил президентската му кампания чрез птица, която му е свирила, докато се е молил. Въпреки цялата си самоувереност, Мадуро никога не е имал магнетизма на Чавес.

С времето той намери утеха в ексцентричността – пееше салса на митинги, танцуваше на сцената с жена си Силия, произнесеше неправилно английски, френски или латински думи и си спомняше младостта си като рок музикант с дълга коса. Понякога се шегуваше, че го наричат диктатор, като казваше, че прилича на Сталин, „защото съм едър и имам големи черни мустаци“.

Синдикални корени Николас Мадуро Морос е роден на 23 ноември 1962 г. в Каракас. Баща му, Николас Мадуро Гарсия, е бил известен синдикален лидер.

Майка му е Тереза де Хесус Морос. Бил е председател на студентския съюз в гимназия „Хосе Авалос“ в Ел Вале, работнически квартал в покрайнините на Каракас. Като автобусен шофьор, заедно с баща си организира синдикат. Става активен член на MBR-200, гражданското крило на военното движение на Чавес, докато Чавес е в затвора за неуспешен опит за преврат през 1992 г.

Силия Флорес, която е начело на правния екип, спечелил свободата на Чавес през 1994 г., става съпруга на Мадуро през 2013 г. От предишен брак Мадуро има син, Николас Мадуро Гуера, известен като Николасито.

Мадуро печели изборите през 1999 г. за Националното учредително събрание, органът, свикан да изготви нова конституция. Година по-късно е избран за член на Националното събрание, където става негов председател.

През 2006 г. Чавес назначава Мадуро за министър на външните работи, пост, от който той усилва подстрекателската реторика на Чавес. На регионална среща на върха през 2007 г. той нарича Кондолиза Райс, тогава държавен секретар на САЩ, лицемерка и сравнява