Ограничение на скоростта до 30 км/ч в район „Централен“ е сред мерките в проекта за актуализация на „План за действие за управление, предотвратяване и намаляване на шума в околната среда на агломерация Пловдив“, който предстои да бъде разгледан на обществено обсъждане на 24 февруари тази година.
Това стана ясно от участието на инж. Борис Михайлов – автор на проекта и съпредседател на “Българската асоциация за обществен контрол и управление на шума”, в БНТ подкаст „Къде живеем“ с Камен Коларов.
Според инж. Михайлов автомобилният трафик е основният източник на наднормен шум в града.
„В Пловдив сериозен е проблемът, както във всяка една голяма агломерация в Европа и в България. Основно, ако може да се резюмира като най-силен ефект, най-голямо въздействие, е автомобилният трафик. Респективно всички населени сгради – било жилищни, обществени, детски градини, болници и прочие, които са разположени близо до основните артерии или са разположени в зоната, където са основните градски части – огромна част от тях са надгранично шумени и респективно трябва да се вземат мерки”, обясни експертът.
В проекта са изготвени т.нар. „конфликтни карти“, които очертават районите с най-високи стойности на шум. Сред тях са части от район „Централен“ и участъци по булевардите „Санкт Петербург“, „Васил Априлов“ и „Пещерско шосе“.
Ограничението на скоростта до 30 км/ч в централната градска част е сред краткосрочните мерки. Изчисленията сочат, че подобна стъпка може да доведе до „няколко хиляди жители по-малко изложени“ на надгранични шумови нива и до намаляване на шума при стотици сгради.
В проекта специално внимание е отделено на т.нар. „специални сгради“ – болници, училища, детски градини и санаториуми. Предлагат се шумопоглъщащи бариери в зони около УМБАЛ „Селена“, УМБАЛ „Свети Георги“ (неврологията) на „Пещерско шосе“, както и в района на Спешна помощ и Медицинския университет на бул. „Васил Априлов“.
Сред останалите мерки са прилагането на нискошумов асфалт, изграждането на шумозащитни прегради по големите булеварди и разширяването на зелената система. Част от тях са предвидени като средносрочни и дългосрочни, с хоризонт до пет години – периодът, в който ще бъде изготвена следващата шумова карта и ще може обективно да се отчете ефектът.
Инж. Михайлов подчерта, че шумът има доказано негативно въздействие върху здравето. По данни на Световната здравна организация продължителното излагане на високи нива на шум води до стрес, намалена работоспособност и сериозни здравословни последици. В България граничните стойности за градски зони са 55 децибела през деня, 50 вечер и 45 през нощта.
Инж. Борис Михайлов призова гражданите да подават сигнали при системно превишаване на нормите и да проявяват лична отговорност, като ограничават генерирания от тях шум.
„По наш опит винаги, когато човек е активен в това отношение и търси правата си от гледна точка редукция на прекомерни шумови въздействия, обикновено стига до позитивни резултати“, каза експертът.
