Екранната химия на Доминик Санда и Стефания Сандрели в The Conformist (1970) остава един от най-поразителните моменти в европейското кино.
Режисиран от Бернардо Бертолучи, филмът е шедьовър на политическа и психологическа драма, изследваща темите за фашизма, идентичността и моралната корупция в Италия през 30-те години на миналия век.
Ролята на Санда като Анна Куадри, енигматична и привлекателна жена, попаднала в турбуленцията на потисническия режим, я утвърди като икона на артхаус киното.
Незабравимата танцова сцена, уловена от фотографа Джанкарло Боти през 1969 г. по време на снимките, олицетворява характерната смесица от визуална поезия и емоционална интензивност на Бертолучи.
Родена през 1951 г., Доминик Санда първоначално постига успех като моден модел, преди да се прехвърли към киното, като прави своя дебют в Une Femme Douce (1969) на Робер Бресон.
Нейната андрогинна елегантност и енигматично присъствие на екрана я превръщат в желана актриса през 70-те години на миналия век, като си сътрудничи с легендарни режисьори като Виторио Де Сика в Градината на Финци-Контини (1970) и отново Бернардо Бертолучи през 1976.
През 1976 г. тя печели наградата за най-добра актриса на филмовия фестивал в Кан за ролята си във филма на Мауро Болонини L’eredità Ferramonti.
За разлика от много от своите съвременници, Санда поддържаше атмосфера на мистерия, балансирайки филма, театъра и литературата, като същевременно избягваше атрибутите на масовата култура на знаменитостите.
Конформистът остава определящ филм за своята епоха, повлиян на режисьори като Франсис Форд Копола и Мартин Скорсезе със своята смела кинематография и психологическа дълбочина.
Стефания Сандрели, друга европейска филмова легенда, изигра ключова роля заедно със Санда, добавяйки към трайното въздействие на филма.
Докато Санда празнува своя 74-ти рожден ден, нейното наследство остава символ на европейския блясък на изкуството – муза за визионери и вечна емблема на кинематографичното изкуство.