25-годишната Бриджит Бардо и Жак Шерие на Лазурния бряг, където актрисата забраменява и след като разбира това, веднага опитва да намери лекар, който да извърши аборт.
Но във Франция това било абсолютно забранено.
Актьорът Жак Шарие, бащата на детето, все пак убедил блондинката да се омъжи за него.
В мемоарите ѝ „Инициалите на Б. Б.“ актрисата пише, че не е обичала актьора и филмов продуцент Жак Шарие толкова силно, че сериозно да иска да живее заедно с него.
Но се е страхувала да остане сама с детето в ръцете си.
Тя се е опитала по всякакъв начин да прекъсне нежеланата бременност.
Още щом е разбрала, започнала да се удря силно с юмруци в корема, за да предизвика спонтанен аборт.
Молила е личния си лекар за морфин, но не е могла да прекъсне бременността в клиника, защото, както вече споменахме, във Франция те са били забранени до 1975 г.
Цялата надежда на актрисата останала в лекаря, който бил готов да ѝ направи операция. Но и тук нищо не се случило – специалистите отказали да направят процедурата.
Тя разкрива, че е правила и други опити, като това да се хвърли надолу по стълбите – от отчаяние, че насила трябва да стане майка.
Когато предлагат на бременната Брижит да играе във филма „Истината“, тя е на седмото небе, защото ролята е трагична и може да окаже благотворно влияние върху по-нататъшното развитие на кариерата ѝ.
Но съпругът ѝ Жак бил бесен и се опитал да ѝ забрани да играе във филми. Мъжът скъсал сценария и заключил Брижит в стаята ѝ. Тогава я връхлитат най-страшните мисли и тя грабва опаковката с приспивателни.
Красавицата крачи по линията между живота и смъртта в продължение на седмица, но оцелява. Междувременно отношенията ѝ с Жак Шарлие се влошават.
Всеки път, когато актрисата се опитва да излезе от дома си, съпругът ѝ я възпира. Жак и забранява да напусне къщата и дори прилага физическо насилие.
Актрисата не можела да отиде в болницата заради дебнещите фотографи, затова било решено да се оборудва родилно отделение директно в апартамента.
Когато на 11 януари 1960 г. се ражда бебето Никола, майка му моли да бъде взето веднага:
„Отхвърлих детето си! Той беше като тумор, който се хранеше с мен, който носех в подутото си тяло и чаках толкова дълго благословения момент, когато най-накрая ще ме отърват от него.“
Заради това, че е психически нестабилна и изключително травматизирана, се е наложило Никола да бъде отгледан от родителите на Жак Шарлие, което разкъсало връзката между Бриджит и сина ѝ за дълги години напред.
Бриджит се опитва да възстанови отношенията си с Никола през 90-те, но той не желаел какъвто и да е било контакт. По-късно той успява да ѝ прости и да се свърже отново с нея.
Въпреки че и до ден днешен отношенията им не са идеални, Бриджит казва, че обича сина си.
