Издателска къща „ХЕРМЕС“
представя
ПРОСТИ ПРАВИЛА ЗА ДОБЪР ЖИВОТ
от Уилям Мълиган
Превод: Снежана Милева
Как да прилагате четирите добродетели на стоицизма за повече смисъл и удовлетворение
Очаквайте на 21 януари!
За книгата
От хиляди години стоиците развиват система от простички идеи, предават ги на следващото поколение и ги разпространяват по света. Макар да е възникнало толкова отдавна, това философско учение може да ни помогне в разрешаването на проблеми в днешния свят. То ни предоставя пътеводител към стойностния живот и подробен план за самоусъвършенстване. По този път няма градация, а просто създавате добри навици, които улесняват взимането на добри решения, а това ви носи щастие. С развиването на търпение, съпричастност и мъдрост пък помагате и на околните.
Може да започнете още днес и веднага ще усетите подобрение в живота си. Като прилагате в ежедневието си четирите добродетели на стоицизма, можете да успокоите ума си, да се откъснете от разсейващите екрани и културата на консуматорство и да постигнете вътрешен мир и удовлетворение. Стоицизмът изпълнява точно обещанията си и цялата му философия е свързана с постоянството. Важното е да си дадете възможността да изградите тези мънички добри навици, да изберете как искате да живеете и на тази основа да изграждате своето благоденствие.
Откъс
ГЛАВА 1
Че какво му е на живота ми?
или Как стоицизмът може да подобри всичко
Може би всяка сутрин се будите щастливи, а в края на деня полагате глава на възглавницата с чувство на удовлетворение и приятна умора и веднага заспивате блажено, подготвяйки се за още един радостен ден. Може би никога не се карате с приятели и колеги, дългите опашки не ви изнервят и не сте страдали заради края на връзка или загуба на работа. Може би сте от онези, за които чашата е винаги не просто полупълна, а преливаща.
Ако е така, поздравления. Вероятно не е нужно да четете тази книга.
За всички нас, останалите, обаче животът понякога е просто поредица от удари. От дребни оплаквания, като да изпуснем автобуса, да ни свърши бензинът, приятел да отмени срещата или да ни повикат на оперативка точно когато сме отхвърлили всички задачи, до по-сериозни предизвикателства като да се разделим с партньора, да останем без работа или наш близък да почине, животът през XXI век е безкрайна поредица от емоционални, финансови, мисловни и житейски задачи, заровени под натиска и притегателната сила на социалните медии и сложните връзки в интернет обществото.
Ние не печелим достатъчно, не се храним правилно, не изглеждаме и не се обличаме, както би трябвало, нямаме достатъчно приятели, а ако имаме, с тях не правим онова, което трябва да правим. Домът ни трябва да е по-хубав, работата ни – по-приятна, а хобитата да ни носят пари; трябва постоянно да полагаме грижи за себе си и винаги да сме в час с новините, за да сме информирани и подготвени за всичко, което може да се случи.
Изтощително е.
Дори да се научим да приемаме спокойно изпускането на автобуса, при днешното темпо и стрес на живота това едва ли ще промени кой знае какво. По света има такива големи проблеми! Какво значение има, че можем да свием рамене, когато някой ни пререди в супермаркета?
Странната истина обаче е, че тези мънички отстъпки всъщност водят до промяна. Животът е съставен от моменти – в този вие седите и четете това. Други малки моменти ви карат да се чувствате по-добре или по-зле, а в някой кофти ден, когато са се насъбрали достатъчно негативни моменти, човек има чувството, че му е съсипан целият ден или месец, или цялата година. Понякога, след няколко мънички лоши случки през предишните дни, всичко просто ни идва в повече.
Представете си обаче какъв ще е животът ви, ако тези дребни неща не ви дразнят. Представете си как си изграждате такива добри навици, свързани с малките неща, че когато се случи нещо голямо, вие вече сте свикнали да възприемате различно тези въпроси. Въпросите за това какво можете и какво не можете да контролирате; за неизбежността на смъртта и ценността на живота. За отпечатъка, който искате да оставите след себе си и у хората. За това колко лесно можете да намерите щастието, стига да знаете как да го търсите.
В живота си съм имал трудности. И големите, и малките ми тежаха, потискаха ме и ме превърнаха в нещастен и неспокоен юноша, а после в измъчен, негативен и гневен възрастен. Бях постоянно спъван от стеснителност и тревожност, терзаех се за собственото си съществуване и исках да помагам на хората около мен, но страхът и собствените ми мисли винаги ме парализираха. Пресичах улицата, за да избегна срещата с познати, и не ходех на събирания, защото не спирах да мисля за това какво съм казал или какво бих могъл да кажа. Това ми костваше приятелства, работи и възможности. Престанах да се храня, не можех да спя и се превърнах в пленник на собствените си ограничения. Всички книги за самопомощ, които прочетох по онова време, ми се струваха написани от хора, пълни с увереност в себе си, които знаят всички отговори и нямат никакво съмнение в успеха си – с други думи, по нищо не приличаха на мен.
*
И тогава открих стоицизма.
Или по-точно, майка ми ме запозна със стоицизма. Тя бе самотна майка на седем деца, работеше като медицинска сестра и имаше късо подстригана розова коса. И до днес си остава най-силният човек, когото познавам.
По онова време бях строителен работник и всеки ден прекарвах на път по четири часа, за да правя нещо, което не харесвах и за което ми плащаха малко, за началник, с когото не се разбирах. Когато го молех поне да ми дава минимална надница, той отказваше с думите, че ако наистина искам повече пари, ще работя всеки уикенд, а не само през повечето от тях. Имах чувството, че животът ми се изплъзва и сякаш с всеки ден плановете и амбициите ми за бъдещето пресъхват. И тогава майка ми ми даде една книга. Открай време не си падах особено много по четенето, но тя отбеляза, че и без това имам време в автобуса и щом не ми се гади от пътуване, мога поне да го прекарам в четене. Майка ми, която работеше като медицинска сестра, преди това бе ръководила център за лечение на наркомани и много от книгите ѝ бяха за възстановяване, зависимост и психология – все неща, необичайни за зарибяване на нов читател. Аз обаче бавно преминавах от една книга към следващата, която избирах от препълнената ѝ библиотека, и така започнах да откривам светове, за които никога не се бях замислял, гласове, които не си бях представял. Един ден осъзнах, че вече не гледам на тези четири часа като на загубено време, а като на подарък, който други хора отчаяно желаеха. Едно проклятие се бе превърнало в благословия.
Рано една сутрин, докато чаках автобуса, при мен дойде един боклукчия и ми подаде книга. Сигурно съм гледал объркано, защото той ми обясни, че винаги ме виждал да чета и когато забелязал тази книга, оставена върху един контейнер, решил да ми я запази. Не каза нищо друго, аз му благодарих и той си отиде. Повече не го видях, но този малък жест от непознат човек промени нещо в съзнанието ми. Възможно ли бе хората невинаги да са потенциална заплаха? Можеше ли да е вярно, че повечето хора искат да правят добро?
Накрая прочетох „Към себе си“ на Марк Аврелий. На пръв поглед невъзможно трудно четиво за човек, който допреди година почти не бе отварял книга – философски дневник на две хиляди години, написан в Древна Гърция? Още щом започнах да чета обаче, ми стана ясно, че съдържанието е изключително интересно и напълно уместно за живота ми и този на хората около мен. Помня, когато прочетох откъс, в който Марк Аврелий пише за своята цел да бъде „подобен на скала, в която непрестанно се разбиват вълните. Остава неподвижна, а разпенената вода около нея се връща назад“*. Самият аз живеех в такъв смут и несигурност, че когато си представих какво е да си спокоен и сигурен в един нестабилен свят, всякакво движение в мен спря и аз почувствах слаба надежда, че бъдещето ми може да е различно от всичко, което съм си представял. Колкото повече четях, толкова повече се удивлявах, че тази уважавана историческа личност, последният от великите римски императори, е бил човек като мен – тревожел се е за семейството си, за нрава си, за увереността си, за околните. Въпреки че е водел войни и е управлявал империя, основната му грижа е била как може да бъде добър човек и да черпи своята сила от добротата, справедливостта и вниманието към другите.
Дори и да не предлагаше отговор на всичко, стоицизмът ме накара да си задавам въпроси, свързани с това как да живея и да умра, така че да направя света по-добър. Той говореше за честност и връзка, самоусъвършенстване и простота, избор, сила и истина.
Сега, когато поглеждам назад и виждам как съм се държал, как съм се чувствал и съм реагирал на ситуациите в миналото, това все едно е бил някой друг. Парализирах се при мисълта, че трябва да вляза в магазин, не можех да говоря с приятели, не ходех по купони, в училище мълчах. Бях сянка, постоянно тревожен и ужас&н, често неспособен да направя най-простички неща. Стоическата философия обаче промени мисленето ми за всичко, включително зле платената и изтощителна работа по строежите. Дотогава бях воден от чувство на лоялност към шефа ми, въпреки поведението му – може би от страх от неизвестната алтернатива, – но стоицизмът ми помогна най-после да напусна тази работа и да се захвана с онова, което наистина исках да правя.
Тогава животът ми се промени. Когато бяхме малки и майка ми ни отглеждаше сама, на вратата постоянно чукаха хора да си искат парите. Бягахме от реалността, като гледахме не само филми, но и допълнителните кадри за самото им заснемане, за да разберем колкото може повече за това как се правят те. И ето че с братята ми започнахме общ бизнес, свързан със създаване на филми, които да помогнат на хората да живеят по-добре, и мечтаехме един ден тримата да превземем Холивуд.
Не след дълго установихме офиса си на тавана в къщата на майка ни – схлупено помещение, пълно с коледна украса. Мястото служеше и като спалня за мен и единия от братята ми. От наклонените покривни греди стърчаха яркорозови изолационни стъклопласти и дори в най-високата точка не можехме да се изправим. Спестявахме всяко възможно пени от това, което печелехме като работници, за да си купим компютри и да основем „Мълиган брадърс”, медийна компания с една-единствена цел – да вдъхновява за промяна. През лятото се обграждахме с вентилатори, за да не прегреят компютрите, а през зимата работехме и спяхме там, навлечени с палта и ръкавици – защото с братята ми бяхме твърдо решени да следваме плана си. Докато работехме, аз изчетох всичко, което намерих, за стоическата философия, преди постепенно да видя как тя ми носи все по-голямо щастие и удовлетворение. (Когато компанията най-после отбеляза успех, ние обединихме усилията си и изплатихме къщата в желанието си да благодарим на майка ни за всичко, което бе направила за нас.)
Един от най-интригуващите аспекти на стоицизма е идеята за практичните навици – малките неща, които се изграждат всеки ден, за да задействат добродетелен цикъл – колкото повече се водим от идеите на стоицизма, толкова по-лесно ни е да реагираме така, че да се чувстваме добре и да накараме и околните да се чувстват по-добре. Ние твърде често удължаваме познатите трудности в живота ни – нещастната връзка, неподходящата за нас работа, непродуктивните приятелства, – защото не знаем дали ще вземем правилното решение, за да насочим живота си в по-добра посока. Понякога се налага нещо да ни принуди да се променим, за да открием по-хубавия живот, а ако не настъпи обективно подобрение, стоицизмът предлага възможността да открием и развием издръжливост, оптимизъм, перспектива, мъдрост и радост.
Е, как ви звучи – струва ли си да опитате?
ДА ОБОБЩИМ
Стоицизмът изгражда практични навици.
Още щом започнете, ще почувствате нова радост в живота си.
Не е задължително човек да е смел по рождение, но той се ражда с потенциал. Без смелост не можем да бъдем последователни в проявяването на никоя друга добродетел. Не можем да бъдем добри, неподправени, милостиви, щедри или честни.
МАЯ АНДЖЕЛОУ
