Издателска къща „ХЕРМЕС“
представя
ПОМНЯ ПЛОВДИВ
от Юлий Славов
обем: 256 стр.
Цена 14,95 лв.
ISBN 978-954-26-2223-9
Книгата е издадена с подкрепата на Община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания“ .
Очаквайте на 31 януари!
За автора
Юлий Славов е роден на 1 юли 1939 г. в Пловдив, в семейството на потомствени пловдивчани.
По професия е машинен инженер.
Съдбата му е определила живот с вълнуващи превъплъщения:
– на 6 години прекрачва портите на Софийския централен затвор за свиждане с баща си, осъден от Втори състав на Народния съд;
– на 18 години, след забрана да кандидатства за висше образование, започва работа като носач (хамалин) в „Елпром“ – Пловдив, на ул. „Кавала“;
– на 60 години е поканен и участва в Молитвената закуска във Вашингтон с президента Бил Клинтън;
– на 62 години се пенсионира като народен представител от 38-ото Народно събрание.
За книгата
Причината да се заема с това задължаващо и отговорно занимание, да пиша книга със спомени, е само една – голямата привързаност към любимия Пловдив, към филибелиите.
Книгата съдържа лични преживявания през годините: срещи с хора, случки и събития, променили облика на града, който обичаме безмерно.
Във втората част са споделени впечатления от околностите на Пловдив, местата по тези няколко лъча са наистина интересни и заслужаващи внимание.
Книгата е заръка към младостта на днешен Пловдив никога да не забравя привилегията да си пловдивчанин и да милее за величествения и любим град.
Авторът
Послепис
Пошетахме заедно по кътчетата на любимия ни Пловдив отпреди няколко десетки години, срещнахме се с хора, които заслужават много, въпреки че рядко или никога не са попадали пред микрофоните и камерите на журналистите, съпреживяхме, надявам се, вълнуващи случки от далечното време…
Сторихме същото и по забележителните му околности.
Целта винаги е била да се прибави щрих към пребогатото и хилядолетно ярко съществуване на великолепния ни град. Дано съм оставил нещо от картината на Пловдив отпреди 50–70 години. Картина, драстично различна от днешната, но изпълнена с нещица, достойни да се помнят във времето.
Започнах с откровение, искам да завърша с нещо, което не съумях да постигна, и то ще ме терзае до края. Не се заблуждавайте, че всичко останало, завъртяло главата човешка, е видяло „бял ден“. Напротив, купчина добри дела останаха недовършени. Това впрочем е реалността – пуст и безсмислен е този живот, в който намеренията, проектите, идеите, мечтите не надхвърлят възможностите за изпълнение! Но защо точно това ми желание не ме оставя спокоен – нямам приемливо обяснение. Ето за какво става дума.
Години наред празничният ден 1 януари се оцветява допълнително с най-красиви цветове благодарение на традиционния празничен новогодишен концерт на Виенската филхармония. Толкова вълнение, толкова удоволствие от умело подбраната и винаги виртуозно изпълнена програма, такъв разкош, такова великолепие…
Щукна ми идеята, че би могла подобна празничност да се почувства и при нас, в Пловдив. Спрях се на великденски концерт-матине с грижливо съставена програма. Представях си, че след нощната църковна служба, след празничната закуска семейството може да се премени и да тръгне да почерпи доза духовно зареждане.
Представях си слънчево пролетно утро, към входа на залата прииждат красиви хора и се поздравяват с християнското: „Христос воскресе!“, после слушат приятна, достъпна класическа музика. Виждах и картината след очакваните бисове на финала: пространството пред залата се изпълва с още по-красиви, още по-празнично изглеждащи хора, на които не им се разделя, не им се мисли за печеното агне.
Не отсичайте, че е фантазьорство да се пренесе виенското събитие с най-високото си ниво. Стъпвам на земята и си давам сметка, че нашите условия и нашите възможности са далече от техните – но пречи ли ни нещо, та да направим необходимото, за да се почувстваме и ние още по-празнично? Нима нямаме нужда от такова въздействие?
Към благородството на проявата могат да се прибавят и други човешки дела, но съм убеден, че най-важно е музиката да бъде класическа. Там се таи грамадната сила на въздействието! И ако първата година в залата ще има свободни столове, на втория Великден билети ще се търсят с връзки, а на третата или на четвъртата – ще се предвиди повторение на концерта!
На Пловдивския празничен великденски концерт!
Сигурно аз не намерих верния път към осъществяването му. Надявам се да се открият съмишленици и да се продължи.
Идеята, която остава, е, празнувайки, част от обществото да се приобщи към това изкуство, да го съпреживее, да го възприеме, а то да му въздейства! А после озарените да предадат възприятието на другите! И така, и така… да ставаме по-добри, по-човечни, по-благородни!
Добре дошли на Пловдивския празничен великденски концерт!
Гай Юлий Славов!