Издателска къща „ХЕРМЕС“
представя
АРИГАТО, ТОКИО
от Атанас Владиков
обем: 256 стр.
цена: 29,95 лв.
ISBN 978-954-26-2345-8
Токио, градът, който живее в ХХII век
Очаквайте на 05 март!
За книгата
Написах настоящата книга, без да претендирам за изчерпателност. Написах я, защото културата на Япония ме е вълнувала още от детството ми, а начинът на функциониране на нейните обществено-икономически механизми – като икономист по международни икономически отношения. И считам, че тя може да е образец за България.
В книгата направих опит да покажа и разкажа на научнопопулярен език това, което имам като лични наблюдения и разбиране за тази страна. При писането се ръководих от идеята както да предам вярно картината на съвременния начин на живот в Япония – такава, каквато я видях с очите си – макар че коректността изисква да подчертая, че аз основно видях Токио.
Днес вече има доста книги на български език от различни автори за Япония; има много хора, трениращи японски бойни спортове и практикуващи различни японски изкуства. Има много ресторанти, в които се сервира суши, правят се фестивали на японската култура. Но най-вече – има интернет и човек може директно да „надникне“ в Страната на изгряващото слънце.
Нещо повече, надявам се, че чрез тази книга читателят ще бъде провокиран да потърси своя личен икигай, тоест – причината, поради която се е родил на този свят, причината, която осмисля личното му съществуване, бит, развитие, успех, отношение към Природата и взаимоотношения с другите хора.
Пожелавам на всички, които не са били в Япония – да я посетят поне веднъж в живота си!
Аригато, Токио!
Атанас Владиков
За автора
Атанас Владиков е доцент по „Европейска икономика” във Факултета по икономически и социални науки /ФИСН/ на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”.
Владее свободно английски и гръцки езици; ползва руски.
Доц. д-р А. Владиков е член на Съюз на икономистите в България (СИБ) и има активна публицистична и експертна дейност в областта на европейската и международната икономика, данъчното облагане, проектното и инвестиционното консултиране и др.; участвал е в разработването и реализирането на различни изследователски, образователни и бизнес проекти с публично, частно и смесено финансиране.
Преводач е на български език на книгата „Прекариатът – новата опасна класа” на проф. д-р Гай Стендинг от Великобритания.
Откъс
- Токийската кула, „Минато Сити“
- Един от символите на Токио е радио-телевизионната кула, наричана още „Токийската кула“ в „Минато Сити“. Това е един от централните райони на Токио, в който живеят над 260 хиляди души. Освен че кулата се ползва като централен хъб за комуникационни цели, тя е и сред основните туристически забележителности, защото е „отворена“ за посещение на две нива – централна платформа: на около 150 метра височина, и една по-малка платформа – почти на 250 метра височина.
Токийската кула
Самата кула е висока 333 метра; нейното строителство е започнало през 1958 г.; модернизирана е неколкократно. Посетителите могат да се изкачат чрез няколкото вътрешни асансьора, придружавани от пиколо-разпоредител, който натиска бутоните на асансьора и „управлява“ потоците на влизащите и излизащите от асансьора туристи за двете платформи.
В подножието на кулата, където е централният вход, може да се влезе от няколко места, като този първи етаж е развит архитектурно, така че да се усвои ефективно пространството под сложната инженерна конструкция като кафенета, ресторантчета, музей, различни магазинчета за сувенири, просторна чакалня и административна част, от която се закупуват билетите. В кулата има и множество полицаи в униформи предвид строгите правила за безопасност в Япония.
Кулата е свързана с основен булевард, така че да могат да влизат на паркинга към нея освен автомобили, но и големи туристически автобуси. Отвън също има кафе-градина и огромни зелени площи, в които туристите си правят селфита и видеа.
Като комуникационно съоръжение Токийската кула разпръсква радио-телевизионните сигнали на разстояние около 150 километра. Боядисана е в бяло и червено и е осветена и през нощта, като пилотите на самолети над Токийското небе се ориентират по нея къде точно се намират над Токио. Впрочем в Токио има две „Токийски кули“, но тази в „Минато Сити“, която имах възможност да посетя – е приета да се нарича официално по този начин, тъй като е построена първа. В друг голям квартал на Токио – „Сумида“, има построена преди около 20 години „по-нова“ кула, наречена „Токийското небесно дърво“.
Билетът за посещение на основната платформа на Токийската кула струваше към 800 йени (ок. 10 лева). Платформата е организирана така, че да може туристите да обходят на 360 градуса цялата кула и да огледат Токио от четирите посоки на света.
В деня, в който по програма беше планирано да посетя Токийската кула, се случи да бъде слънчево и хубаво време – прекрасно за снимки и разходка. Около 10 часа сутринта слязох на спирката на метрото в близост до Токийската кула и по интензивното движение по булевардите и съседните улици, както и по разположените на пост през около 100-тина метра полицаи човек може да разбере, че наближава световна туристическа атракция.
На входа на кулата има огромно табло, от което може да се прочете повече за кулата; какви са цените на билетите, както и къде и какви кафенета и ресторанти има, ако човек се почувства гладен и има нужда да се подкрепи. В комплекса около кулата има множество сигнални конуси и оградителни въжета, които се поставят от администрацията на кулата, така че да насочват големите групи туристи по един организиран начин за влизане и излизане.
Централният вход на кулата беше украсен, тъй като в началото на май се падаше това, което японците наричат „Златната седмица“, и имат няколко национални празника – близки един до друг; за мен беше 6 май, Гергьовден – един прекрасен съботен ден.
Когато влязох на първия етаж в кулата – имаше доста туристи, но въпреки това успях да си купя билет бързо и може би съм чакал едва 3–4 минути на опашката за асансьорите, когато пиколото-разпоредител – ниска японка, облечена в бежов цвят униформа – сако, пола до коляно и черни обувки, ме покани да вляза в асансьора.
Първото нещо, което правят туристите, е след като излязат от асансьора – да се подредят до стъклените прозорци, изградени на самия под и да се снимат. Аз не посмях да стъпя върху самото стъкло – или да направя, както някои туристи – да седна върху стъклото и да се снимам.
Едвам-едвам – с чувство на огромен страх – си снимах само върха на обувката.
Платформата е широка няколко метра, за да може да се разхождат туристите спокойно. Прозорците са огромни, панорамни – блестящо почистени отвътре и отвън. Има множество служители като въпросната дама с бежовия костюм – които направляват туристическия поток, както и показват къде са магазинчетата за сувенири, тоалетните и какви забележителности на Токио могат да се видят от четирите посоки на кулата.
На следващата, по-висока платформа не се качих, макар че имах възможност, тъй като предпочетох да се насладя на гледката на по-широко и просторно място.
Посетителите – без да се блъскат и без да се изпреварват един друг, с висока доза организация от разпоредителите, работещи на самата платформа – преминаваха бавно по нея, като понякога се доближаваха до самите стъкла, а понякога се събираха на групички за снимки или излъчваха видеострийминг през телефоните си за своите близки.
На самата платформа имаше и изграден миниатюрен шинтоистки храм – пред който човек може да се помоли. Много от японските посетители действително се спираха да се помолят, докато туристите като мен щракваха по една снимка, колкото да запаметят момента.
Имах възможност да направя много снимки и да съзерцавам продължително небето над Токио. Когато човек се движи по улиците му, само знае, че той е един много голям град; но когато се качи на върха на кулата – има шанса действително да проумее, че човешкото съзнание отказва да разбере колко голям град наистина е Токио…
Ако Токийската кула се счита за символ на Токио, то „Минато Сити“ може да се каже, че се нарежда сред икономическата и индустриална гордост на Япония, ако се проследят кои фирми имат централи тук. Например в „Минато Сити“ се намират централите на „Хонда“, „Мицубиши“, „Мицуи“, „Фуджи“, „Никон“, „Сони“, „Фуджицу“ и други.
Тук се намира и седалището на фирма „Язаки“ – един от големите инвеститори в България – със заводите си за автомобилни части в Ямбол и Сливен. Споменавайки за японски инвестиции в български градове – може би е добре да уточня, че и в Севлиево има завод за производство на авангардни продукти, свързани със системите за високо напрежение, който завод се притежава от българското представителство на корпорация „Хитачи“ – „Хитачи Енерджи България“.
За себе си мога да кажа, че Гергьовден 2023-а година беше един уникален ден за мен – а вярвам, и за моите близки и приятели, които празнуваха имения си ден и на които изпратих снимки и специални поздрави от Телевизионната кула в Токио.
