plovdiv-online
Над 80% от българските тийнейджъри се чувстват напълно или по-скоро щастливи, сочи проучване сред младите хора в страната. Заедно с това обаче на тях не са им чужди чувството на самота, което се среща при близо 25% от анкетираните, както усещането за неразбиране от околните, отчетено при 21,4% от тийнейджърите. Над 78% от тях твърдят, че напълно или почти напълно вярват на родителите си, докато 25% споделят, че имат проблеми вкъщи. Употребата на цигари, алкохол и наркотици обаче, както и различните форми на насилие са редовен спътник в ежедневието на младите хора в България.
Тези и други факти, свързани с живота на младите хора в България и тяхното отношение за развитието им и проблемите, които срещат, бяха представени на пресконференция на Националния център за опазване на общественото здраве (НЦООЗ) на 3 декември, 2009 г. Проучването се реализира в рамките на информационна кампания на НЦООЗ за повишаване познаваемостта за основните проблеми и рискови фактори за развитието на младите хора в България.
Кампанията е подчинена на целите на Конвенцията на ООН за права на детето и Националния интегриран план за прилагане на тази конвенция. Общо 1000 младежи на възраст между 13 и 18 години са взели участие в изследването чрез структурирана он-лайн анкета.
Въпросите, засегнати в изследването, са разделени на пет тематични групи – щастието, свободно време и развлечения, секс, вредни вещества и навици, проблеми. Откровенията на младите хора могат да бъдат обобщени в следните резултати:
За щастието
Стана ясно, че думата “щастие” се асоциира от най-голяма част от децата с “любов” (11%) и “нещо хубаво” (9.7%). В същото време нещата, които ги правят щастливи в най-голяма степен, са приятелите (45.2%) и семейството (30.9%). Интересен факт е, че докато 12.9% от децата щастливи ги прави любовта, то близък е процентът на тези, които се чувстват щастливи благодарение на компютъра – 10.9%. Далеч по-назад остават добрите оценки (3.8%) и учението (1.9%). Училището и слабите оценки са от друга страна начело в класацията на нещата, които правят подрастващите нещастни, следвани от смъртта, лъжата и лицемерието. Макар и с нисък процент (1.3%) се нарежда и “липсата на компютър”. Присъствието на компютъра както във факторите, които правят децата щастливи, така и в тези, които ги натъжават говори, че той е значима част от живота на подрастващите и важен фактор за щастието им.
За свободното време и развлеченията
Половината от тийнейджърите заявяват, че разполагат с достатъчно свободно време, но въпреки това, не успяват да свършат всичко, което искат. Същевременно това, което най-често правят в ежедневието си, е да слушат музика, да излизат с приятели и да сърфират в интернет. Едва 15.1% от тях четат книги редовно, а всеки четвърти заявява, че изобщо не чете книги. Що се отнася до честотата на спортуване има видими разлики между по-малките (13-15 годишни) и по-големите (16-18 годишни). Докато 46.8% от по-малките спортуват всеки или почти всеки ден, то делът при “големите” е едва 28.2%. Обяснение за това може да бъде потърсено в по-голямата ангажираност на по-големите.
Когато става дума за интернет, най-голям е делът на тези, които ползват уеб пространството всеки ден (67.1%). Обезпокояващ е фактът, че над 40% от децата прекарват повече от 2 часа на ден в интернет, а средната продължителност на прекараното време в мрежата е 3 часа и 17 минути на ден. През това време почти еднакъв брой от подрастващите – малко над 80%, са посочили, че редовно свалят музика, филми или чатят с приятели.
За секса
Информация за секса подрастващите получават в най-голяма степен от по-големи или на тяхната възраст приятели и интернет сайтове и форуми. Родителите се нареждат едва на четвърто място като източник на информация по тази тема. Това говори, че все още сексът е тема табу в голяма част от семействата на подрастващите.
Училището също остава на заден план по този показател. Изводът, който би могъл да се направи, е в необходимостта от въвеждане на здравно образование в училище, коментират специалистите.
Три от всеки четири деца заявяват, че са запознати с използването на презерватив. Почти толкова е броят и на тези, които заявяват, че са добре информирани за възможните начини за заразяване със СПИН, болестите предавани по полов път и нежеланата бременност.
За вредните вещества и навици
Сред анкетираните тийнейджъри 60.8% са употребявали цигари, а 75.6% – алкохол. Обезпокояващ е и фактът, че едно от всеки четири деца е употребявал горепосочените вещества многократно. В същото време 17.2% са опитвали трева, а съответно 5.7% – амфетамини и екстази и 2.1 % – хероин и кокаин. Същевременно едно от всеки три деца одобрява употребата, както на алкохол, така и на цигари сред свои връстници. Впечатление прави и големият процент на отговорилите с “безразлично ми е” (от 21.2% до 32.4% за всяко едно от твърденията). Възможно е апатията на голяма част от децата до известна степен да поощрява тези, които употребяват алкохол и цигари.
За проблемите
Проблемите на подрастващите са различни при различните възрасти. Докато по-малките (13 – 15 г.) определят като основни такива тютюнопушенето (61.3%), нездравословното хранене (57%) и употребата на алкохол (56.4%), то за големите (16 – 18 г.) на първо място са насилието в училище (62.8%), употребата на наркотици (62.1%) и престъпността (60.6%).
Близо 60% от подрастващите са се сблъсквали с някаква форма на насилие в училище или на улицата, а при едно от всеки четири деца това се е случвало многократно. Друга тревожна констатация е фактът, че всяко четвърто дете е било поне веднъж свидетел или потърпевш от насилие в семейството, а 6.2% от младите хора се сблъскват с него многократно в ежедневието.
Ключът към разрешаването на проблемите според запитаните се крие в най-голяма степен в семейството (25.5%). Близо 80% от анкетираните заявяват, че вярват на родителите си и те биха могли да им помогнат. Друго силно застъпено мнение е, че децата сами трябва да направят нещо за разрешаване на своите проблеми. Впечатление прави и отговорът, наредил се на 3-то място и носещ голяма доза негативизъм, че никой не може да помогне за разрешаването на тези проблеми. Заедно с големия процент неотговорили – 31%, – този общ резултат говори, че 40% от децата не виждат кой може да реши проблемите им. В същото време едно от всеки четири деца заявява, че има проблеми вкъщи и се чувства самотно.
Проблемите, които подрастващите срещат, се споделят в най-голяма степен с родителите и приятели на същата възраст. По-рядко това се случва с гадже, по-големи приятели или с брат или сестра. Много висок е и процентът на тези, които НЕ споделят и НЕ желаят да споделят своите проблеми с учител или педагогически съветник (съответно 56.6% и 63.3%), което говори за съществуването на пропаст между тях. Резултатите са колкото изненадващи, толкова и очаквани, е общото мнение на специалистите. Въпросът е какви действия и подход е необходимо да бъдат предприети от всички заинтересовани страни – родители, учители, институции и самите тийнейджъри, за да се повлияе положително на справянето с проблемите.
