

Храмовете са изградени със специфична архитектура и разположение на отделните елементи отразяваща устройството на духовните светове.
Самото място, на което са строени също не е случайно – планината Мория (също и Цион), където Авраам е щял да принесе сина си Ицхак в жертва Б-гу.
В двора на Храмовете има специално отделение за пренасянето на т. нар. „корбанот” (курбан) неправилно превеждано като „жертвоприношение”.
Корбан произлиза от думата „каров” (близък) и представлява обекта, чрез който човек се опитва да се сближи с Твореца.
Разбира се, че би било абсолютно примитивно да се мисли, че Творецът се нуждае от каквото и да било съгласно кабалистичните разбирания за Б-г.
Но изпълнявайки действието на тази заповед, т.е. давайки нещо свое и по този начин признавайки, че всичко, което има човек е от Твореца той признава самия Творец.
Освен това принасянето на „корбан” (животното може и да бъде купено,


а не свое) възвисява човек над властта на парите и въобще над властта на материята и личния интерес. Участието във функционирането на светите Храмове, дори физическото изкачване до тях е очиствало и възвисявало целия народ…
Защо е трябвало те да бъдат разрушени и защо именно на тази дата?
Всичко което става на земята има свои духовни корени. Падането на евреите под властта на егоизма е довело до разрушаването на двата Храма.
Около 1000 години преди разрушаването на Първия Храм стават стоящи в корена на последвалите беди събития. Една година след Изхода от Египет, Моше (от глагола „лимшох” дърпам (от егоизъм към алтруизъм) праща разузнавачи да проверят обещаната на еврейския народ от Създателя Ерец Израел (желание право към Господ) земя.
Накратко в Тора се споменава, че те се уплашили от силните племена, които населявали отредената им от Г-спод земя.
По-късно тези събития се коментират в „Зоар”, от Баал Сулам в коментарите към „Зоар”

и от Рабаш в статията му от „Шлавей Сулам” – „За разузнавачите” подробно и в детайли като се прави тълкувание на отделните думи и изрази чак до буквите, които ги съставят.
Съгласно „Зоар” всеки човек представлява света в миниатюра и включва в себе си 70-те народа на света (З”Т (зейн тахтонот) съставени от по 10 частни сфирот 7х10=70 и народа на Исраел.
Усъмняването на разузнавачите, че евреите ще могат да се справят със силните народи по тези земи се тълкува като вътрешното съмнение на човек, дали е сигурен наистина ли иска да върви по пътя на Твореца, по пътя на отдаването и борбата със собствения егоизъм.
Увил това съмнение в човек, очевидно остава и по-нататък и следват разбивания в духовните светове със съответните им земни проекции и нещастия.
Не бива да забравяме, че от четиримата мъдреци, които са оплаквали втория Храм след разрушаването му – само раби Акива е бил радостен, тъй като е знаел, че силната вяра и следването на правилния принцип „Обичай ближния както самия себе си” ще доведат до построяването на Третия храм.
Колкото е по-голямо падението по духовните степени толкова е по-високо мястото, което ще се постигне в „Олам аБа”, ако се работи с правилно намерение за Твореца.
Затова от ден на върховна скръб 9 Ав ще се превърне в ден на всеобща радост. Именно на тази дата трябва да се роди Машиях.