Интересен език е все пак българският. Не знам дали може например в други езици, за лично име, да се използва прилагателно. Както е в името 
”Румен”. Тоест човек с румени бузи? Заруменял от някакъв вътрешен срам? Това ли значи?
А защо да не бъде “Червен”? Както например би могло да бъде “Червен Радев”? Или “Червен Петков”?
При Червен Кольо, там в социологията си е нещо като идеологическо обозначение, не толкова като лично име, но си е на място.
Добре, приемаме Румен да бъде хем прилагателно, хем лично име. Особеност на родния език. А защо не разширим тази толкова богата на възможности ниша в него? Как ви звучи примерно “Дебел Нешев”. Или “ Красив Гогов”.
Нима светът няма да стане по- красив и благозвучен?
Не, ясно е, че се шегувам с пустите Руменовци, ама защо не вземат да си признаят, поне онези дето “червеното знаме роди ги…”, че са червени, а не румени. Не е срамно.
Да речем, заставаш пред целия народ, правиш лицева опора, след това коремно възлизаме и си признаваш: ”Не, аз не съм Румен Радев, аз съм Червен Радев! И обичам Путин!”
Българският език ще ти прости тази волност, защото това звучи правдоподобно, искрено и граматически възможно.
