През октомври 2021 година производствените цени в България се увеличават с близо 4% спрямо предишния месец и отбелязват рекорден ръст на годишна база от над 24% в резултат на нов силен скок на енергийните цени, показват данни на Националния статистически институт, които са доказателство за продължаващо повишаване на инфлация в близките месеци.
Общият индекс на цените на производител в България (PPI индекс) се повишава през октомври 3,8% спрямо предходния месец. Най-драстично повишение с 8,8% е регистрирано при цените в добивната промишленост и при производството и разпределението на електрическа енергия – повишение с 6,4%, докато в преработващата промишленост месечното повишение е с 2,5 на сто.
На годишна база общият индекс на цените на производител в страната бележи рекорден ръст с 24,1% спрямо октомври 2020 г.
Графика на PPI индекс на годишна база
Рекорден ръст на цените с 47,0% спрямо октомври 2020 г. е регистриран при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия, в добивната промишленост годишното повишение на цените е с 14,3% и в преработващата промишленост – със 17,4 на сто.
По-значителен ръст е отчетен при производството на основни метали – с цели 47,5%, производството на химични продукти – с 24%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели – с 25,6%. Намаление на цените се наблюдава при производството на тютюневи изделия (понижение с 0,4%).
Индексът на цените на производител само на вътрешния пазар в България се увеличава през октомври с 4,5% на месечна база и с 25,2% спрямо година по-рано (спрямо октомври 2020 г.).
Индексът на цените на производител на международния пазар пък нараства с 2,6% спрямо предходния месец и с 22,4% спрямо съответния месец на 2020 година.
По-рано този месец НСИ оповести доклад, отчитащ ускоряване на потребителска инфлация през октомври с 1,8% месечно и с цели 6% на годишна база.
Рязкото повишаване на производствените цени предполага по-нататъшно ускоряване на потребителската инфлация и през следващите месеци.
Инфлацията в България ще намалее през втората половина на следващата година, прогнозират от „Стандарт енд Пуърс“.
Според агенцията инфлацията се е повишила през 2021 г. поради комбинираното влияние от покачването на цените на храните, енергията, както и засиленото вътрешно търсене, което влияе на базисната инфлация. Нарастването на цените следва да намалее през втората половина на 2022 г.
Рейтинговата агенция отбелязва, че икономическите последици от пандемията са управляеми, въпреки значителното въздействие в здравен аспект. Възстановеното вътрешно търсене, особено частното потребление, и нарастването на усвояването на средствата от ЕС ще повишат перспективите пред растежа в средносрочен хоризонт.
Отпуснатите на България средства от предишната и настояща Многогодишна финансова рамка на ЕС, както и допълнителните средства по новия инструмент „Следващо поколение ЕС“, с които страната ще разполага, се оценяват на около 40% от очаквания БВП през 2021 г.
Бюджетният дефицит ще остане висок тази година, но от следващата ще започне свиването му, а дълъг ще остане около 20 % от брутния вътрешен продукт.
S&P очакват бюджетния дефицит да остане значителен и през 2021 г., вследствие на мерките за подкрепа по време на пандемията. Въпреки че някои мерки се предвижда да продължат и през 2022 г., рейтинговата агенция очаква дефицитите да започнат да намаляват от 2022 г., като отбелязват благоразумната фискална политика, която е постигната от няколко правителства.
Въпреки фискалното разхлабване и нарастването на публичните задължения, нетният държавен дълг на страната остава нисък на около 20% от БВП, докато разходите за държавно финансиране са намалели до рекордно ниски нива.
Външните рискове са управляеми след няколко години на намаление на нетния външен дълг, благодарение на поредицата от излишъци по текущата и капиталовата сметки, които от рейтинговата агенция очакват да продължат.
От рейтинговата агенция отчитат положително също и включването на българския лев във Валутния механизъм II и присъединяването на България към Банковия съюз през 2020 г. Като ограничения пред рейтинга са оценени БВП на глава от населението, който в сравнение със световните стандарти е на умерено равнище, както и оставащите структурни и институционални пречки.
Стабилната перспектива отразява очакването, че икономическото възстановяване на България ще се засили през следващите две години, подкрепено от по-нататъшно усвояване на фондове от ЕС.
Въпреки, че някои мерки за фискално подпомагане ще бъдат продължени през 2022 г., от рейтинговата агенция очакват свиване на бюджетните дефицити през следващите две години, което ще запази публичния дълг нисък. Стабилната перспектива пред рейтинга отразява също очакванията, че икономиката няма да бъде изложена на дисбаланси във външния или финансовия сектор.
Рейтинговата агенция би повишила кредитния рейтинг, ако икономическото възстановяване на България е съпроводено с по-бърза фискална консолидация или се наблюдава по-силна външна позиция на страната спрямо прогнозираната.
В дългосрочен план рейтингът би могъл да бъде повишен при присъединяването на страната към еврозоната. Сред факторите, които биха довели до понижение на рейтинга, е по-бавното икономическо възстановяване, например, защото преките последици от пандемията ще се окажат по-дълготрайни отколкото се очакват в момента.
Това вероятно ще се отрази в забавена фискална консолидация и постоянно нарастващ нетен публичен дълг през следващите няколко години. Макар и малко вероятно, в средносрочен план от S&P биха предприели негативни действия по оценката на рейтинга, в случай че се появят дисбаланси във финансовия сектор на страната.
Източник: БНР
