Шоуто е на Гребната през уикенда

Те са тук на Гребния канал в Пловдив. Над 1000 души от пет континента са дошли заедно със своите деца-гребци и със своите приятели да подкрепят  отборите на Световното първенство по гребане за младежи до 19 години. И няма начин да сбъркаш кой участва във всяка серия.

Публиката се надвиква с имената на своите страни, размахва знамена, удря звънци и се надсвирва с вувузели. Емоцията е голяма! Нека да попитаме обаче хората от публиката кого подкрепят и какво очакват от това най-голямо състезание в света по гребане за младежи

Филип от Швейцария: „Моят син дойде като резерва, защото един от състезателите се разболя и той го замести. Това стана точно преди пет дни. Много е доволен от бързата вода на гребния канал. Мисля, че я сравнява с тази на езерото Сарнен – Швейцария, където той тренира. Тук в Пловдив го подкрепяме заедно с Аналина. Тя носи един много традиционен швейцарски звънец, който окачваме на кравите – нарича се каубел. Той звъни много силно и заедно с останалите швейцарци от публиката звъним с нашите каубели, за да ни чуят и знаят, че сме заедно с тях – те в лодката, ние – на трибуните на гребния канал.“

„Казвам се Макс и съм баща един от швейцарските гребци, който участва на четворка-скул на Световното първенство в Пловдив. Нашият син тренира  в малкото планинско езеро Сарнен, където се готвят и много други швейцарски гребци. Той тренира като всички през цялата година, а преди два месеца започна подготовката точно за днешното състезание. За мен най-важно е, че синът ми е на такова голямо състезание, не искам дори да си помисля, че успех е само вземането на медал. Аз просто се гордея с неговата отдаденост на спорта. Той е на 17 години и спортът няма да стане негова професия, но от гребането се учи на дисциплина и на подход към осъществяване на мечтите си.“

Саймън Тейс, Бренда, Ник Ейдж идват от Австралия, град Мелбърн и от Брисбейн. В Пловдив са от 4 дни, а преди това 3 дни в София. Със самолет са летели повече от 20 часа. Тук подкрепят женската четворка скул и освен че развяват австралийски знамена подскачат заедно с една кукла-кенгуру, карайки останалите в публиката да се усмихват. Тяхното момиче от четроката-скул тренира гребане от 4 години.

Самър Филипс е състезателка, но дойде при своите в публиката, за да бъдат заедно с приятели и родители. Самър гребе в четворката скул на Австралия. Започнала е да тренира когато се записва в гимназията и вече 4 години е на вода. Тренировките са в Сидни, но семейството и живее в Бризбейн.

С останалите момичета се готвят целенасочено за Световното първенство в Пловдив от 4 месеца, но първите ни тренировки в една лодка са от април 2025 година.

„Гребният канал ни харесва много с бързата си вода, това е най-доброто място за гребане, където досега съм била. Самото преживяване да бъдем на световно първенство означава много за мен и за останалите момичета от лодката. Много ни харесва тук и ще се стремим да покажем най-доброто, което можем. Щастлива съм, че в Пловдив дойдоха да ме подкрепят моето семейство и моите приятели.“

Пин Тюне идва от република Южна Африка, Йоханесбург. Летял е 15 часа без прекъсване.

„Всички южноафриканци тук подкрепяме нашия отбор, но за мен е и много лично, защото имам дъщеря, която се състезава на скиф.

Тя се казва Джейт, тренира в Йоханесбург в нейното училище и после заедно с националния отбор.  От две години участва на големи международни състезания, най-напред  в Литва на двойка скул, но оттогава тренира на скиф /единичен скул/.

Джейт тренира гребане от 5 години, сега е на 18 години. Гребането няма да бъде нейна професия, но ще го използва, за да се запише в хубав университет. Там ще реши дали ще наблегне повече на ученето или на гребането. От дъщеря ми знам, че гребният канал в Пловдив е много удобен за академично гребане, а тя вече е постигнала добри времена на тренировки, заради бързата вода тук. Харесва й международната среда и контактите, които вече си е създала с хора от цял свят. Успяхме да разгледаме Пловдив и много ни хареса Старият град. За мен успехът на Джейт на Световното първенство ще се измери не с медал, а с усмивка.“