Повече от 100 години архитекти, учени и ентусиасти нямат отговор на въпроса.
Витрувий в своите десет книги “ За архитектурата“ през първи век пр.Хр. описва ясно начините за планиране и изграждане на римските градове, като предпоставя изгрева и залеза на слънчевия диск, при оптималното разположение на главните улици и инсулите /квадратите/ за обществено и частно строителство, а също така и площадните пространства/ в първата част/.
Разбира се, Байер създава същата или подобна планировка, която включва обектите от архетипа на античното строителство – правите улици, правоъгълните парцели за застрояване и няколкото площада на Стара Загора. За живота на Лубор Байер не се знае много.
Това, което заинтригува изследователят е дали Любор Байер е съобразил азимута на главната улица / декуманус/ – изток-запад, с даден момент от азимута на изгрева на слънчевия диск. Известно е, че като старателен служител, той описва подробно античните зидове на Августа Траяна, които „изплуват“ след тежките пожарища.
Върху тях налага подобна ортогонална планировка с изместване около 11 градуса на североизток-югозапад от античната „рамка“ на града, изградена от император Траян. Това изместване от Байер не е изследвано от учените и няма безспорен довод каква е причината.
Той предполага, че решението на Байер е свързано с някоя важна дата за българската история, на която той е съвременник.Така се свързва с астрономът Пенчо Маркишки и заедно правят астрономически изследвания, като се определят ориентациите на главните булеварди в гр. Стара Загора: на бул. „Цар Симеон Велики“ (като съвременен „декуманус максимус“) и на бул. „Св. Патриарх Евтимий“ (като днешен „кардо максимус“) в място около тяхното кръстовище,Втората задача е : Да се определи на кои дати Слънцето е изгрявало от азимут, съвпадащ с азимута на бул. „Цар Симеон Велики“ по времето на архитекта Лубор Байер (1879 г.). . Определяне на височината на локалния хоризонт.
След съответните точни изследвания и изчисления на азимутите на улиците, отнесени към изгрева на слънчевия диск през 1879 година / това е направено със сложни формули и след като се взе под внимание стар-нов стил в летоброенето/, се установява, че има две съвпадения на точни дати от годината на прилагане на градоустройствения план.
Едната е 5-ти април, не особено свързана с важно събитие, а за 14-ти август, е известно българското участие в Освободителната война. Това е Шипченската епопея. Боевете на 11-14 август 1877 г. / стар стил /, са толкова кръвопролитни, че Сюлейман паша възкликва „Никога не е имало толкова свирепи битки в историята на Отоманската империя!“
След Освобождението датите са били чествани десетилетия, както и досега. Епопеята е свързана и с участието на 4-та българска дружина, която заедно със славните Брянски и Орловски полк на руската императорска армия удържа прохода и възпрепятства двете османски армии да се съединят в сегашна Северна България. В този аспект, мога да твърдя категорично, че именно Шипченската епопея и нейният славен завършек маркират дата, достойна за национално честване, свързана с българско участие в Освободителната война и отразяваща националните принципи, постижения и исторически принос.
Изплуват и много други факти в научното изследване, а именно че Пиетро Монтани, италианският архитект одобрил плана на Байер, е и археолог, и е бил запознат с градоустройствените принципи, изведени от Витрувий.
През призмата на съвременният тогава 18-ти век се правят изключително важни археологически изследвания, като откриването на Троя от Шлиман и разкопаването на Тимгад в Северна Африка. Както е известно, Улпия Колония Траяна Тамугади / както се е наричал по времето на император Траян/ е ориентиран по посоката на изгрева на 18-ти септември – рожденият ден на императора.Преоткрит е от лорд Джеймс Брус през 1760 г. и напълно проучван от Робърт Плейфеър през 1876 г. Декуманус на Никополис ад Иструм / Градът на победата при Дунава/, също е построен от Траян и отново ориентиран спрямо същия азимут.
Античната Августа Траяна не получава подобно изместване при основаването си от Траян през 106-107 г., но от интерпретацията на фактите вероятно това е мотивирало Лубор Байер да се погрижи и да увековечи градът Стара Загора за вечни времена, като е осъществил съзнателно или не това отместване.
Новата българска държавност, проявена в първите години след Освобождението е засвидетелствана по много начини, в това число и строителството на монумента на Свободата / паметника на Шипка/, открит отново на… 14-ти август / 1934 г./ от тогавашната Царска България. Ние сега имаме правото да наречем Стара Загора „Град на победата при Шипка“ и това е напълно оправдано, предвид на множеството факти, които доказват безсъмнено ориентацията на главната улица към азимута на изгрева на 14-ти август, една безпримерна в нашата българска история дата на героизъм, чест и слава.
PS: Публикацията на научната разработка е в сборника на 28 – мата годишна конференция на Европейското общество за астрономия в културата, /SEAC/, проведена в Стара Загора на 6-10 септември 2021 г., под редакцията на доц. д-р Алексей Стоев и проф. Пенка Мъглова.
Георги Георгиев, автор
