Такъв текст малко политици могат да напишат!

Бих избрал 5 години в университет отколкото 6 месеца в казарма

Младен Шишков, депутат от Пловдив Област

Ходил съм в казарма. И в университет съм следвал.
В казармата имаше много читави началници. Хора, които се държат с теб като с равен. Хора, които ни просветиха в много тайни на живота. Но мнозинството бяха „богопомазани“. За тях ние бяхме роби. Така например, един полковник ползваше едно ромче да му почиства кабинета.

Всяка седмица ме викаше, за да му търся прахосмукачка тип „черен рейнбоу“, която да я чисти. Така му казваше. И го викаше чрез мен. За него беше унижение да го търси директно. А аз бях един обикновен писар в щабната и обслужващата рота. Там, където бе събран „елитът“ на поделението. Писари, шофьори на генерали, „лични асистенти“ и т. н.

Но това не им пречеше да ни качат на един камион, да ни заведат на полето и цял ден да товарим и разтоварваме пресен оборски тор за вилата на един генерал. И понеже пестяха гориво от допълнителен превоз, возехме се отзад в каросерията, седнали или по-скоро прави върху оборския тор. Директно върху него.

От полето в планината и обратно. За кефа на един генерал. Даже не го разбрах кой е. И той със сигурност не разбра за мен. Защото за него аз бях просто една пионка, която му натори зелената морава на частната виличка. Която си беше малка прогимназия.

В университета беше друг свят. Приятели си останахме и до днес с колегите. А преподавателите, дори и най-строгите, тези които ни късаха за най-дребните грешки, го правеха, защото ни мислеха доброто. Защото искаха да ни научат, защото искаха в България да работят качествени, а не посредствени инженери. И никога не са се държали с нас като по-нисши същества. Никога. С някои от тях дори станахме близки.

Ако днес трябва да избирам отново, бих избрал 5 години в университета, пред 6 месеца в казармата. Защото благодарение на университета аз издържам семейството си и още десетки вече 20 години. А от казармата. От казармата ми остана единствено миризмата на оборски тор, унижението и няколко верни другари.

Мислете разумно. Пет години са много. Изборът е днес!