Пловдивският апелативен съд измени мярката за неотклонение на Н. Г. от „задържане под стража“ в „домашен арест“ с електронно устройство за проследяване .
На Н. Г. е повдигнато обвинение за това, че периода март 2024 г. – 09.08.2025 г. е взел участие в организирана престъпна група с ръководител В. А. и участници още пет лица, като групата е създадена с користна цел да се извършват престъпления свързани с производство, преработване, придобиване и държане на наркотични вещества в големи размери.
Освен това на 01.08.2025 г. на автомагистрала „Тракия“ в автомобил „Форд Транзит“ и в къща в с. Кокаляне без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 77 кг. канабис /марихуана/.
Всяко от тези престъпления е тежко умишлено по смисъла на закона и е наказуемо с лишаване от свобода.
Обвиняемият първоначално е задържан в Стара Загора, а по-късно материалите по делото са присъединени към разследването на Окръжна прокуратура – Пловдив.
От 19.09.2025 г. до момента обвиняемият е на лечение в специализирана болница към Затвора Ловеч.
В пледоарията си прокурорът поиска жалбата на Н. Г. за изменение на мярката му за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“ да бъде уважена поради влошеното му здравословно състояние.
Състав на Пловдивския апелативен съд прецени, че по делото са налице достатъчно доказателства, които дават основание да се приеме, че е налице обосновано предположение за съпричастност на Н. Г. към повдигнатите му обвинения.
Има опасност при по-лека мярка, обвиняемият да извърши престъпление, която се обуславя, както от високата степен на обществена опасност на всяко от разследваните деяния, така и от данните за предходна съдимост на обвиняемия, свързано с наркотични вещества.
Същевременно има настъпили нови обстоятелства, документирани по съответния ред, а именно медицински документи и съдебномедицинска експертиза, от които е видно, че здравословното състояние на обвиняемия е тежко, тъй като той страда от изострена хронична дихателна недостатъчност.
Това състояние е дало повод на вещите лица да заявят, че не е желателно Н. Г. да остане в следствения арест, за който има данни за лоши атмосферни и битови условия, които биха предразположили към влошаване на заболяването му.
Защитата на обвиняемия предостави на съда договор за наем на апартамент, в който Н. Г. ще пребивава, ако бъде променена мярката му за неотклонение, което съдът взе предвид.
Тъй като мерките за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ са с еднаква тежест, доколкото и двете са свързани с ограничения в правото на свободно придвижване на лицето, съдът прецени, че с оглед на влошеното състояние на обвиняемия спрямо него следва да бъде взета мярка за неотклонение „домашен арест“.
Определението на апелативния съд е окончателно.
