Според експертите на коалицията, в предложения бюджет приходите са нереалистично завишени, а по данни от заместник кмета по бюджет и финанси дефицитът в края на годината ще бъде над 100 млн. лева. В същото време събираемостта на местните данъци и такси е около 45% и вече сключени договори с фирмите – изпълнители на обществени поръчки не са обезпечени. Това означава, че бъдещият кмет на общината ще наследи огромни проблеми с основния инструмент, с който работи една община, а именно бюджета.
И все пак, въпреки че продложеният бюджет е слаб и нереалистичен, гражданите на Пловдив не са виновни за това, казват от „Съединени за Пловдив“. Общинският съвет не може да допусне криза в социалните плащания и каскада от съдебни искове, които допълнително да ощететят общината с милиони левове.
Според тях е по-добре да има гласуван бюджет, който бъдещият кмет да поиска да бъде актуализиран, след като е наясно с цялата истина за финансовото състояние на Общината.
ПОЗИЦИЯ
от общински съветници по приемането на Бюджет ‘2023
на Община Пловдив
Уважаеми Господин Председател,
Уважаеми Господин Кмете,
Уважаеми колеги общински съветници,
Ние, долуподписаните общински съветници, избрани да представляват гражданите от Пловдив, сме длъжни да заявим следното:
Днес трябва да вземем най–важното политическо решение за тази година, а защо не и за този мандат. На пръв поглед, това решение не би трябвало да е трудно за нас, ако се водим само от собствения си тясно партиен егоизъм и действаме така, сякаш вече сме в предизборна кампания. Наистина бе изкушаващо да обявим днес нова група в общинския съвет – „Съединени за Пловдив“, и с красноречие и артистичен плам да хвърлим цялата вина върху онези от градската управа, които считаме за наши опоненти. Можехме да превърнем всяка бюджетна функция в предизборна опорка, после да заспим и след месец да се събудим в следващия мандат.
Заявяваме, че няма как да направим това и да участваме във фалита на собствения ни град!
За да вземем своето мотивирано решение, направихме обстоен анализ на ситуацията, събрахме мнения от широк кръг експерти. На първо място, разбираме, че се намираме в ситуация, която не се припокрива и дори коренно се различава от начина, по който бяха изготвяни бюджети и бюджетни прогнози в предходните години. Няма да се задълбочаваме в конкретните приходи и разходи по пера и функции, защото в това отношение промяна няма – както през последните поне два мандата, на финала пак получаваме бюджет на желанията и пожеланията. Неизбежният резултат ще е пак частично, разочароващо неизпълнение.
Дълги години в тази зала обсъжданията на бюджетите започват с това, че бюджетът на община Пловдив олицетворява политиката на администрацията през годината и мандата. Това определя и поведението на съветниците при гласуването. Така, удобно или не, оставяме извън внимание два съществени властови центрове – общинският съвет и държавата. Най-вече забравяме държавата!
Това пролича и тази година, когато се случи нещо безпрецедентно: на фона на локална и глобална политическа криза, държавният бюджет беше гласуван в средата на годината, а общинските бюджети очевидно ще трябва да бъдат гласувани в края й. Спомняте си, че никоя от партиите, които управляват днес, нямаха смелостта да гласуват бюджет в началото на годината, а водени от тънки политически сметки сътвориха нещо постно, наречено “удължен” бюджет. После, когато се оказаха на власт и в позиция да харчат парите, вече гласуваха доста по-”блажен” бюджет! Или метафорично казано – предложиха ни имитиращ продукт, който в момента трябва да платим, на цената на първокачествено сирене. А ние, в общинския съвет, чрез своите решения, досега уж си купувахме първокачествено сирене, а днес се оказва имитиращ продукт.
Но нека обясним по-горните ни твърдения за финансовите отношенията между администрация, общински съвет и държава с примери.
Някои знаем, някои ще разберат в края на тази сесия, а някои чак в края на годината, че дефицитът на Община Пловдив ще е в размер на около 100 милиона лева. Ето как се образува една голяма част от него:
Под натиска на държавата, администрацията предлага на Общински съвет да поеме задължение в размер на около 37 милиона лева, за да изгради два основни стадиона (не че няма нужда от тях!). Общински съвет приема решението единодушно. В следващите месеци никой не прави опит да си върне тези пари, което е изцяло грешка на администрацията. Може би от страх да не ядосаме някой в София, олицетворил се с държавата. Страх да не го ядосат, защото пък, от друга страна имаме едни изхарчени 19 милиона лева по изпълнението на проекти, раздадени под формата на вътрешни безлихвени заеми, които чакаме да ги верифицират и изплатят пак от София. Ще ни ги изплащат най- вероятно до края на годината или през следващата. Тук градската мълва е, че ако в София харесат резултатите от изборите, може и по-рано да платят.
Спираме се и на порочната практика на този Общински съвет да гласуваме разходи под обществен натиск, при това – с голямо мнозинство. Например, за изграждането на важни инфраструктурни обекти, за придобиването на имоти, за обществени поръчки. След се сключват договори, но после изведнъж ги прекратяваме – пак под обществен натиск. Така реализираме големи неустойки, пак за сметка на града. Обичайна практика е да плащаме и разходи на други общини и дори на държавата. Не сме ги направили ние, но ги плащаме.
Във всеки бюджет, в приходната част присъстват и средствата по европроекти, които идват от Европа, през държавата. Но, необяснимо за нас, през тази година едно мнозинство в Общинския съвет, което в “сглобка” управлява и държавата в момента, отхвърли повече от 25 милиона лева, генерирайки дефицит, макар и косвен. Може би от някакви тяснопартийни сметки или заради местни интриги – те си знаят.
Парадокс е, че през тази година това мнозинство е шампион по предложения за харчене и разпределяне на средства от бюджета. Едните от тях искат да ги харчат и да обслужват техни определени районни кметове и, ако не е така, гласуват против. Другите правят редица предложения в името на гражданите и после, когато трябва да се гласува общия бюджет, са против. Много искахме, ама нямахме желание, така се получава! Абсурдно е нали!
И когато задаваме резонния въпрос какво се случва с общината, ако не се приеме бюджета, ни дават дежурния отговор, превърнал се в опозиционна „мантра“ – изпълняваме 1/12 от предходния бюджет.
А какъв е основният проблем в сегашната ситуация? От началото на годината има индексация на работните заплати на общинските служители, които трябва да се изплатят със задна дата от 01 януари 2023 година. При отхвърлянето на бюджета това става невъзможно. В личен план, ощетено е всяко семейство на правоимащите, при това не двойно, а тройно и четворно, защото тази индексация е крайно закъсняла мярка заради изключително високата инфлация в страната. От това страда както държавата, така и гражданите, защото покупателната им способност в последната една година е изключително занижена. Това противоречи на заложените в държавния бюджет и еврозоната мерки за повишаване стандарта на живот на населението на Република България преди влизането й в Еврозоната, както и на фиксирането на инфлационния индекс.
В случай че постъпим неблагоразумно и се обявим против така предложения бюджет, рискуваме да изгубим още млади и кадърни експерти, които ще потърсят по-добри доходи в частния сектор, а общината ще се превърне в обучителен център на кадри.
Искаме да обърнем внимание и на приходната част, макар че косвено стана дума и за нея! Започнахме годината и по -точно първото тримесечие с нормалната за това време на годината събираемост на дължимите местни данъци. Това някак успокои администрацията, която не предприе никакви мерки и, с инструментите и структурите, с които разполага, не оказа никакъв натиск за по-голяма събираемост или поне да запази нивата от минали години. Един от основните приоритети в държавния бюджет за 2023 година е постигането на по-голяма данъчна събираемост, отразена надлежно и в бюджетната прогноза за следващите три години. Към днешна дата не можем да кажем администрацията на Община Пловдив забелязала ли е изобщо тези усилия, но е очевидно, че държавата ударно събира данъци от задължените лица, които под угрозата да бъдат бързо и ефективно санкционирани, плащат към нея всичките си задължения, а забравят за местните данъци.
Още по-притеснително е приемането на въпросната бюджетна рамка за следващите 3 години, с която бъдещото управление на града следва да се съобразява. В тази макрорамка са включени безумни разходи за 2025 и 2026 година, което ще постави новоизбраното управление в безизходица и ще го задължи да поеме нов дълг и да вдигне данъците и таксите, за да може общината да генерира достатъчно приходи и да не изпадне във финансов колапс.
Можем да говорим още и в подробности, но ще спрем дотук. Ако някой от колегите се интересува, ние и нашите експерти сме на разположение да обясним позицията си, включително по пера и функции! За нас беше важно да ви представим част от механизма за вземане на решения от трите отговорни страни – администрация, общински съвет и държава. В случая не търсим вина, а правим възможно най-обективен анализ на ситуацията. През следващите месеци неминуемо ще се наложи да взимаме решенията за справяне с възникващите проблеми.
Изпреварваме предложението на колегите срещу бюджета. Вероятно смятат, че като го прекроят, махайки всички други разходи, освен социалните и тези за заплати, ще се получи нещо реалистично. Истината е, че ако не мине този бюджет, стотици фирми, които имат договори с общината, ще стартират стотици дела и в крайна сметка ще спрат и плащанията, които искаме да опазим. Това неминуемо ще доведе до още по-голям дефицит и задължения.
Затова, колкото и непопулярно да е това, смятаме, че е отговорно да гласуваме за бюджета!
