Държиков начело на празника на Независимостта

С празнично слово, полагане на венци и цветя, изпълнение на Духов оркестър – Пловдив с диригент Николай Гешев и атрактивна възстановка на събитията от 1908 г. на Комитет „Родолюбие“, в Пловдив завърши общоградското честване по повод 114-та годишнина от провъзгласяването на Независимостта на България.

Церемонията се състоя на пл. „22 септември“, където се намира Колоната на Независима България.

Празникът започна с възстановка на посрещането на Цар Фердинанд в Пловдив. Файтонът, в който бе настанено царското семейство, пристигна на площада, където бе посрещнат от д-р Иван Кесяков – кмет на Пловдив през 1908 г. и неговата съпруга.

След като цар Фердинанд поздрави строя и прочете манифеста, той се обърна към насъбралите се пловдивчани и гости с думите „Да живее свободна и независима България, да живее българският народ!” и обяви Независимостта на България в центъра на Пловдив.

На днешната дата преди 114 години, използвайки създалата се благоприятна международна обстановка и ефекта от младотурската революция, Княз Фердинанд обявява България за независима държава от „Великата порта“ и се провъзгласява за Цар на всички българи.

С този акт, съединената през 1885 година Българска държава, става пълноправен член на европейското семейство. Ден след като обявява Независимостта, цар Фердинанд идва да отбележи събитието и в Пловдив.

Официалното слово за празника бе произнесено от Стоян Иванов – директор на Регионален исторически музей – Пловдив. Водещ на церемонията бе Златко Павлов.

За да отдадат почит към този важен за българската история акт, на площад „22 септември“ се събраха граждани и официални гости, сред които Председателят на Общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник областният управител на област Пловдив Даниела Николова, заместник-кметовете Пламен Панов и Стефан Стоянов, кметът на район Западен Димитър Колев, представители на общинската администрация, районните кметства, общински съветници, представители на политически партии, обществени организации и признателни граждани.

По-рано през деня в храм „Света Неделя” в Стария град беше отслужен молебен за празника от отец Апостол, а пред паметната плоча на Александър Малинов, Министър-председател по онова време, бяха поднесени венци и цветя. Всяка година организатор на двете събития е Сдружение „Център Петко Каравелов“ Пловдив.

Сред присъстващите бяха Председателят на Общински съвет Пловдив инж. Александър Държиков, заместник-кметът Стефан Стоянов, представители на политически партии и членовете на „Център Петко Каравелов“.

Слово на Стоян Иванов – директор на Регионален исторически музей – Пловдив:

Господин Председател на Общински съвет – Пловдив,

госпожо заместник областен управител,

Уважаеми господа заместник-кметове на община Пловдив и кметове на райони,

Госпожи и господа Общински съветници,

Скъпи пловдивчани,

Днес се навършват 114 г. от обявяване на Независимостта на България, още от часа на нейното прокламиране тя се превръща в “голямо и свято събитие” за целокупната българска общественост.

Официалното ú обявяване става в търновската църква “Св. 40 мъченици”. Изборът на старопрестолния град индиректно  внушава фактическата държавотворна приемственост между Втората и Третата българска държава. Още преди обяд на “хубавия и слънчев ден“ 22 септември 1908 г.  българският владетел, придружен от министри и депутати, пристига в Търново,  “потънало в празнична премяна, цветя, знамена и лозунги”. След традиционното посрещане с хляб и сол, тържествения молебен и официалните речи, княз Фердинанд І прочита изготвения от тогавашния министър-председател Ал. Малинов  “Манифест към българския народ”

Ето как вестник „Пряпорец” в броя си от 23 септември 1908 г. описва този ден :  „Вчера в историческата столица на българските царе се извърши едно от най-великите събития в нашата нова история и се съживи скъпата традиция, завещана нам от славното и велико минало на някогашна България – Българското царство се възстанови.”

Новината е посрещната с възторг в цялата страна, организирани са  митинги и тържества. След Велико Търново Князът и министрите се отправят през Габрово, Шипка, Казанлък , Стара Загора  и на 27 септември пристигат в Пловдив, където  специално до Офицерския клуб е издигната триумфална арка .

Идеята за независима България е жива през столетията  назад  в историята ни. През епохата на Възраждането тя става част от плановете за освобождение и за изграждане на модерна и независима българска държава, а нейното  прогласяване всъщност завършва делото на българските възрожденци и  борци за национално освобождение.

След Руско-турската война от 1877/78 г България е свободна, но само една нейна част. След Съединението на 6 септември 1885 г. и земите на юг от Балкана стават част от българската държава. Едва на 22 септември 1908 г., точно тридесет години след Освобождението,  България получава правото да се назовава наистина независима. Дотогава тя е княжество, васално на султана.

В началото на ХХ век условията за обявяване на независимостта на младата българска държава са изключително благоприятни, назряват  комплекс от причини – и икономически, и политически, които правят възможна тази решителна крачка. През лятото на 1908 г. младо-турската революция в Османската империя е завършила с успех за реформистите, а  Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готви да анексира две от провинциите на Османската империя – Босна и Херцеговина. Неслучайно княз Фердинанд се среща във Виена с император Франц-Йосиф и съгласува действията си с него.  Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина на следващия ден след обявяването на българската независимост.

На 22 септември 1908г. България става царство и пълноправен участник в международните отношения, князът вече се титулува цар. Изключителна е ролята на политическия елит. В рядко срещано съчетание на възгледи-  Народното събрание, монархът и опозицията  се обединяват  за провъзгласяване Независимостта на България. Успешното съчетание на дипломация, национална отговорност и държавническа настойчивост , както и прибраните лакти на партиите правят  възможно  утвърждаването  на името на България като суверенна държава.

Обявяването на независимостта носи две основни послания  – пълен суверенитет и  обединението на всички българи, а не само промяна на статута на държавата. С този акт българският народ заличава важни остатъци от петвековното турско владичество. България се нарежда като равноправен партньор заедно с останалите европейски държави.

„Въодушевен от това свято дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, ПРОВЪЗГЛАСЯВАМ СЪЕДИНЕНАТА НА 6 СЕПТЕМВРИЙ 1885 ГОДИНА БЪЛГАРИЯ ЗА НЕЗАВИСИМО ЦАРСТВО !

Из  „Манифест към българския народ за обявяване на Независимостта“

Да живее свободна и независима България!

Да живее българският народ!

Честит празник!