Сегашният призив на Георги Първанов за коренни промени в БСП на пръв поглед изглежда като „дежа вю“.
Повторение на нещо вече случило се.
Формално погледнато, е вярно, но ситуацията сега е много по-сложна и има по-сериозни измерения.
Защото предишният вътрешнопартиен или лидерски сблъсък – наречете го както искате – завърши малко неочаквано.
Първанов се оттегли от надпреварата за лидерския пост, след което последва период на относително затишие.
Сега обаче събитията се развиват много по-бързо и БСП е изправена пред изключително труден избор.
Който е въпрос в крайна сметка на политическото й бъдеще и оцеляване.
Кризата на доверие към партиите въобще е стигнала до изключително ниско равнище и БСП не може да смята, че това не я засяга.
Обществото сега е много по-чувствително и много по-взискателно и ръководството на соцпартията не би могло да подмине леко не само случилото се, но и това, че дължи обяснение на собствените си членове, да не говорим за симпатизанти и гласоподаватели.
Сега ситуацията в държавата е напрегната и могат да се случат много неща.
Като един от факторите, които ще влияят върху вътрешнопартийния сблъсък в БСП, ще бъде силата на гражданския протест, който без съмнение ще се рестартира в близките седмици.
Въпросът е, че сама по себе си оставката на правителството може да бъде прочетена като някакъв акт на възмездие за гафовете досега.
Но това не решава важния въпрос за това кога се очакват следващите избори – до края на годината, през май догодина или по късно.
И от това какво ще се случи в БСП, ще бъде решаващо и по този въпрос.
В социалистическата партия има различни мнения по тази тема.
Така че дебатът в нея ще отприщи не само стари конфликти, но ще генерира и нов такъв – каква да бъде съдбата на това правителство.
Защото БСП го смята за свое, но много социалисти не го възприемат така.
Кабинетът бе съставен с много компромиси, в една специфична ситуация и с много малка обществена поддръжка.
А от него се очакваше да направи няколко важни прагматични неща.
Така че, кабинетът Орешарски може да управлява само, ако действа много внимателно и се вслушва в общественото мнение.
Но ако в БСП се развие вътрешния дебат и се задълбочат конфликтите, това няма как да не повлияе върху оцеляването на правителството.
БСП досега се проваляше във властта, защото продължава да има своя основен проблем – съжителството на червени бабички и червени мобифони.
Това й пречи да заеме своето нормално място на лявоцентристка партия, ориентирана към трудовите слоеве и дребните собственици.
БСП наистина има тежко историческо наследство.
Ето най-пресния пример за начина на мислене на лявонастроените хора – емоциите около шоуто и поведението на Роджър Уотърс.
Всички те се възторгнаха от посещението му на гроба на майор Томпсън, а на другия ден се възмущаваха от надписа Оставка по време на концерта.
Ето това БСП като партия не може да проумее – че лявото в България няма нищо общо с разбирането за ляво по света.
За да може БСП да бъде възприета от обществото като наистина модерна лява партия, е нужен един дълбок вътрешен катарзис, както стана напоследък моден този израз.
И то такъв, че обществото веднага да повярва в него. С една дума, за БСП наистина е дошло време разделно.
доц. Антоний Тодоров, политолог
в. Стандарт
