Симеон Сакскобургготски и сестра му княгиня Мария-Луиза Хробок не са собственици на двореца Кричим, постанови Върховният касационен съд.
ВКС окончателно отхвърли претенциите на царската фамилия и присъди, че те не са собственици на имота по давност, съобщава сайтът на съда.
Делото се гледа във ВКС на 7 май, след като Пловдивският апелативен съд и Окръжният преди това отхвърлиха иска на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза да им бъдат върнати двореца Кричим и земите около него.
Държавата победи в битката срещу царската фамилия, след като бившият пловдивски областен управител Тодор Петков анулира решение на предшественика си Гьока Хаджипетров, с което дворецът отиваше в ръцете на експремиера и сестра му.
В имота има дворец, масивна двуетажна сграда, още една едноетажна постройка, Австрийска къща, Къща на управителя, конюшня с баня, кухня, Къща на Келерер, цветарник, бункер и няколко ниви.
ВКС приема, че Интендантството на Цивилната листа на Н.В.Царя е държавно учреждение, а не частна канцелария на царя, както изтъкна защитата.
Като върховен представител и държавен глава следователно, царят не може да завладява и придобива по давност имотите на своите поданици, които съгласно Конституцията той трябва да гарантира и защитава. Царете Ф. и Б. са могли да придобиват имоти само чрез правни сделки, при които е налице праводаване и правоприемство. Придобиването чрез завладяване и по давност означава, в нарушение на своите конституционни задължения монархът – държавен глава, да установява фактическа власт върху имотите на своите поданици, които след изтичането на срока на придобивната давност да придобива в своя собственост, аргументират се върховните съдии.
Дворецът Кричим е един от 17-те царски имота, национализирани през 1947 г.
След решението на Конституционния съд, с което беше отменен указът за одържавяването им, Симеон Сакскобургготски е поискал реституиране на седем имота, върнати са му шест – Врана, Царска Бистрица, Ситняково, две планински хижи в Рила и 16 000 дка гора.
