Четиридесет и пет години след като полицията откри 962 имена във вила край Арецо, италианските съдилища вече определят шефа на П-2 като финансист на клането в Болоня. Нито един от посочените поръчители не доживя присъда, а програмата на ложата се озова в центъра на конституционен вот през март 2026 г.
962 имена и едно паднало правителство
На 17 март 1981 г. финансовата полиция претърсва вилата на Личо Джели край Арецо по разследване за банкера Микеле Синдона. Намереният списък е карта на италианската власт: министри и бивши министри, 44 депутати, шефове на тайните служби, генерали, магистрати, банкери, журналисти. Публикуването му през май събаря кабинета на Арналдо Форлани, а парламентът приема закон срещу тайните сдружения. Комисията на Тина Анселми квалифицира ложата като подривна структура.
В списъка фигурира и Силвио Берлускони — тесера 1816, приет през 1978 г., години преди да влезе в политиката и да стане трикратен премиер. Скоро след това изплува и „Планът за демократично възраждане“: концентрация на медиите, обезсилване на профсъюзите, преправяне на конституцията, реформа на съдебната власт.
Тук идва първото неудобно число: въпреки заключенията на парламента, през 1994 г. обвинението за политически заговор срещу членовете на П-2 се разпада в съда. Институциите признаха организацията за подривна, но не осъдиха почти никого за това.
„Той изпълнява плана ми за демократично възраждане до съвършенство.“ — Личо Джели за Берлускони, 1996 г.
От Блекфрайърс до Буенос Айрес
Външната обвивка на скандала е финансова. Банко Амброзиано — най-голямата частна банка в Италия, свързана с Ватикана — рухва с около милиард долара дупка. Председателят ѝ Роберто Калви, също член на П-2, е намерен обесен под моста Блекфрайърс в Лондон през 1982 г. Версията „самоубийство“ отпада, прокурори говорят за убийство от мафията, но осъден няма и до днес.
Извън Италия ложата действа във Венесуела, Уругвай, Бразилия, Чили и особено в Аржентина. Сред членовете са Раул Ластири — временен президент през 1973 г., адмирал Емилио Масера от хунтата на Видела, Хосе Лопес Рега — основател на ескадроните на смъртта „Тройно А“, и генерал Гилермо Суарес Масон. Въпросът, който никой не зададе достатъчно високо: как една „италианска“ ложа се оказва вградена в латиноамерикански диктатури — и защо това никога не породи международно разследване?
Най-тежкото обаче се доказа в италиански съд. За атентата на Централната гара в Болоня на 2 август 1980 г. — 85 убити и над 200 ранени — Касационният съд окончателно потвърди доживотната присъда на Паоло Белини на 1 юли 2025 г. Съдиите определиха Джели, Умберто Ортолани, Федерико Умберто Д’Амато и Марио Тедески като подбудители, финансисти и организатори, а парите — проследени до средства от краха на Амброзиано. И четиримата са мъртви. Истината пристигна, когато вече нямаше кого да съдят.
Планът се яви на избори
През 2026 г. сюжетът се върна в дневния ред. Правителството на Мелони насрочи конституционен референдум за 22–23 март относно разделянето на кариерите на съдии и прокурори и разцепването на Висшия съдебен съвет. Опозицията и част от магистратурата посочиха, че точно това е записано в плана на Джели като начин прокурорът да бъде доближен до изпълнителната власт.
„Не познавам плана на П-2.“ — правосъдният министър Карло Нордио, в отговор на парламентарен въпрос
На 1 март Il Fatto Quotidiano публикува интервю със сина на Джели, което взриви кампанията.
„Да видя Италия да гласува за разделянето на кариерите би зарадвало баща ми.“ — Маурицио Джели
Резултатът: „Не“ печели с около 53–54% при рекордна за конституционен вот активност от 58,9%. „Да“ надделява само в Ломбардия, Венето и Фриули.
Тук критиката трябва да реже и в двете посоки. Позоваването на П-2 срещу всяка съдебна реформа е удобен, но мързелив аргумент — идеите не стават грешни само защото ги е изрекъл Джели. Проблемът е друг: министър на правосъдието публично предпочете да не познава документ, който собственият му парламент е обявил за подривен.
Тайната печели дело в Страсбург
На 7 юли 2026 г. Голямата камара на Европейския съд по правата на човека постанови, че Италия е нарушила правото на неприкосновеност на „Гранде Ориенте д’Италия“ при обиска от 2017 г., когато антимафиотската комисия иззе данни на над 6000 членове. Съдът призна законната цел — проверка за проникване на „Ндрангета“ и „Коза Ностра“ в ложите — но отсече, че парламентарна комисия не може да разполага с практически неограничена дискреция без контрол. Самата комисия беше установила 193 души със съдебни производства за мафия, 122 от тях членове на обедиенцията.
Решението е окончателно и повдига неудобен въпрос, който Италия не си е задала за четири десетилетия: ако тайните мрежи не могат да се проверяват безконтролно, кой и как ги проверява законно — и защо всеки такъв опит завършва или с разпаднало се обвинение, или с осъдена държава?
Източници: Courthouse News Service (7 юли 2026) · Il Fatto Quotidiano (1 март 2026) · Il Fatto Quotidiano (2 март 2026) · Il Fatto Quotidiano
