Нобеловият лауреат за литература и един от най-великите съвременни писатели Марио Варгас Льоса е починал на 89-годишна възраст в перуанската столица. Това съобщи семейството му в социалната мрежа X.
Известна е конкуренцията между Льоса и друг велик южноамерикиански писател – Габриел Гарсия Маркес, включително за жена.
„С дълбока скръб съобщаваме, че нашият баща, Марио Варгас Льоса, почина днес в Лима, заобиколен от семейството си и в мир“, пише най-големият син на писателя Алваро в съобщение, подписано и от братята и сестрите му Гонсало и Моргана Варгас Льоса.
През последните месеци се появиха слухове за влошеното здраве на писателя.
През октомври синът му Алваро заяви, че той е „на прага на 90-годишна възраст, когато трябва да намали малко интензивността на ежедневието си“.
Роден в перуанско семейство от средната класа, Варгас Льоса е един от великите представители на латиноамериканския литературен „бум“ през 60-те и 70-те години на миналия век, заедно с колумбиеца Габриел Гарсия Маркес и аржентинеца Хулио Кортасар.
Марио Варгас Льоса е роден през 1936 г. в Арекипа в семейство от средната класа.
Той е единствено дете на Ернесто Варгас Малдонадо и Дар Льоса Урета, които се разделят пет месеца след женитбата си.
Варгас Льоса прекарва детството си със своята майка в Кочабамба, Боливия, където учи в местния колеж Ла Сал.
При управлението на Хосе Луис Бустаманте дядото на Варгас Льоса заема важен политически пост в Пиура, където той се премества с майка си.
През 1946 г. Марио Варгас Льоса отива в Лима, където се среща за първи път с баща си.
През следващите години родителите му живеят заедно.
Той учи в колежа Ла Сал в Лима, а през 1950 г. баща му го изпраща във Военната академия.
Година преди завършването на Военната академия Варгас Льоса вече работи като журналист.
Той напуска академията и довършва образованието си в Пиура, където работи за местния вестник „Ла Индустрия“, като междувременно поставя първата си пиеса „Бягството на инката“ („La Huida del Inca“).
През 1953 г. постъпва в Националния университет Сан Маркос в Лима, където учи литература.
През 1955 г. се жени за Хулия Уркиди, сестра на съпругата на чичо му, която е с 13 години по-възрастна от него.
Връзката им продължава няколко години, след което през 1959 г. той заминава за Испания, където подготвя докторска дисертация в университета Комплутенсе в Мадрид.
Марио Варгас Льоса става известен с романа си „Градът и кучетата“ („La Ciudad y los Perros“; 1962).
Книгата е посрещната с широко одобрение и нейният автор е обявен за един от основните представители на латиноамериканската литературна вълна, наред с Хулио Кортасар, Карлос Фуентес и Габриел Гарсия Маркес. Той затвърждава репутацията си с романа „Зелената къща“ („La Casa Verde“; 1966), за който получава първата награда Ромуло Галегос в конкуренция с Хуан Карлос Онети и Габриел Гарсия Маркес.
През 1965 г. Варгас Льоса се жени за първата си братовчедка Патрисия Льоса, от която има три деца. Най-големият му син Алваро също става писател.
През 80-те години Марио Варгас Льоса се включва в политическия живот и става активен привърженик на икономическия либерализъм.
През 1990 г. се кандидатира за президент на Перу и губи изборите срещу диктатора Алберто Фухимори.
Малко по-късно заминава за Испания и през 1993 г. получава испанско гражданство, след което се връща в Лима.
През 1994 г. получава наградата за испаноезична литература Мигелде Сервантес.
През 2010 г. Марио Варгас Льоса е удостоен с Нобелова награда за литература.
Призът от Шведската академия му се дава за „картографирането на властовите структури и отчетливото му изобразяване на личностните устойчивост, бунт и поражение“.
