Илхан Кючюк, рано-рано в неделя, къса ризи, мята се в словесни полюции между псевдофилософските брътвежи на агент Сава и брюкселката претенция за елитарност.
На този ден преди 35 години Меди Доганов бил освободен от затвора. И това е велика дата за България, наравно с Десети ноември. Да, родеят се, по това, че и в двете пръст има Държавна сигурност.
Вече бяха публикувани достатъчно документи за престоя на Ахмед Доган в затвора – добре разигран план на комунистическите служби, за да бъде легендиран като дисидент и борец срещу тоталитарния режим.
Спорна е ролята на Комитета за национално помирение в най-новата история на България. Може ли да се помирят жертви и палачи?! Не може. И не трябваше.
Но така беше по-лесно на червените куфарчета да се трансформират в честни частници. Ахмед Доган бил отишъл на сбирката на Комитета в Софийския университет – с едничката цел – да изобличи пъкления план с … мълчание. Защото е философ по образование. Колко мъдро, колко недостижимо!
Помня добре онези времена. В БНТ ме наричаха синята Соня; бях приятелка с Иван Костов, Иван Пушкаров, Филип Димитров, Светослав Лучников, Константин Мишев, Надежда Михайлова… Никакъв стожер на демокрацията не беше лидерът на ДПС – беше самовлюбен, агресивен, злобен – търсеше всякакви поводи, за да уязви и простреля СДС. Беше горд с “депесарския шут”.
Илхан Кючюк днес цитира Иван Костов в услуга на високопарните си тези, забравяйки историческото му предупреждение от 1999 година: “Ахмед Доган е проклятието на България!”
Никой не ме чу тогава, едва сега обществото разбира негативната роля на Доган за обществените процеси в България, каза бившият премиер през октомври 2024 година.
Сякаш изпаднал в делюзия, Илхан Кючюк словоблудства: “Потопил в тайнството на философското си мълчание, споената с тежка болка солидарност на другите като име и вяра, окрилен от силата на тази споделена съкровеност на човешкия капитал…” Я по-просто и не се прави на Екзактния номер две, Илхане.
Човешкият капитал – какво грозно определение за изстрадалите избиратели на ДПС с попукани от работа на полето ръце – беше използван, за да прикрива обръчите с фирми, милионите в зелено, раздаването на порциите.
Откога порочното забогатяване; връзките със службите – българските и съветските; луксозният живот в сараите трябва да се героизират като славни страници в историята на етноса, понесъл кърлежите на прехода, защото така му беше внушавано през годините – ако не прислужвате на Агата, пак ще ви сменят имената. А “тайната на философското мълчание” си има търговско име: черно Джони с редбул.
Илхан Кючюк, изхвърлен от ръководството на АЛДЕ, кога точно възприе като символ-верую европейските ценности – преди или след като назначи съпругата си на високоплатена работа в РВД ли?! Дегиди хлевоусти лицемери!
В днешната жалба по светлото минало, Илхан Кючюк издава кой е авторът на онова писмо на Ахмед Доган, на което много се смяхме: “Късно е, либе, за китка”… за 5 месеца евродепутатът е прескочил няколко граници, за да стигне до “No pasarán/On ne passe pas!”
И кого си мисли, че ще спре изхвърленият от ръководството на АЛДЕ, с неосъществената мечта да оглави ДПС?!
“Кат’ си пееш, Пенке ле, кой ли та слуша…”
А Доган къде е? В чия вила сега се крие?
Източник: Соня Колтуклиева
