След серия от депутатски въпроси Министерството на образованието разкри кои училища в България поддържат културни и образователни връзки с проруски организации – на фона на засилената обществена чувствителност към евентуалното присъствие на руска пропаганда в класните стаи.
Четирима депутати отправиха въпроси към министъра на образованието Красимир Вълчев, свързани с евентуалната руска пропаганда в училищата. Става дума за двамата нови съпредседатели на „Да, България!“ Божидар Божанов и Ивайло Мирчев и Явор Божанков и Кристина Петкова – също от ПП-ДБ. Народните представители зададоха на Вълчев общо 10 въпроса. В сряда бяха публикувани отговорите на половината от тях
Изучаването на руски език в българските училища се превърна в арена на обществено и политическо противопоставяне. Това се случи след като стана ясно, че докато Русия е обявила България за вражеска страна, в българските училища ученици носят руски носии, празнуват руски празници и посещават Руския културно-информационен център в София, за да се запознаят с традиционни руски занаяти — всичко това в час по руски.
Часове по руски, се оказва, посещават не малко ученици. Данните нареждат България на челно място по изучаване на руски в ЕС, а нивата на интерес към езика се оказват рекордни за региона. За 2023 г. 29.6% от учениците изучават руски език между 8. и 12. Клас.
Кои училища имат отношения с проруски организации?
Народната представителка от ПП-ДБ Кристина Петкова обърна внимание на част от организатори, участници или покровители на инициативите (събития, конкурси, четения, чествания на руски празници и др. в училища, детски градини, библиотеки).
Списъкът на Петкова включваше Фондация „Устойчиво развитие за България“, Национално движение „Русофили“, Синдиката на българските учители, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Българския антифашистки съюз и Дружеството на русистите в България.
„Ролята на Руската федерация също е осезаема – под една или друга форма, участие в тези инициативи имат Фонд „Русский мир“, основна структура за културно влияние извън Русия, Россотрудничество (правителствена агенция, част от санкционния списък на ЕС) и Руската православна църква“, добави тя във въведението към въпроса си до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев.
Текстът на въпроса на депутатката гласи: „Кои училища в България имат някаква форма на сътрудничество с Фондация „Устойчиво развитие за България“, Национално движение „Русофили“ или участват в инициативи, подкрепени от Фонд „Русский мир“, Руския-културно информационен център в София или Руската православна църква?“.
От МОН събрали информацията от началниците на регионалните управления на образованието.
Във форма на сътрудничество с Фондация „Устойчиво развитие аз България“ в момента са две учебни заведения – СУ „Максим Горки“ в Стара Загора и Професионалната гимназия по преподаване на чужди езици „Екзарх Йосиф“ в Разград. С фондацията си сътрудничели и още две училища, но прекратили – Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ в Тетевен и СУ „Николай Катранов“ в Свищов.
С Национално движение „Русофили“ отношения има само ПГПЧЕ „Екзарх Йосиф“. От информацията на МОН става ясно, че сътрудничество с движението са прекратили отново от НПГГГСД „Сава Младенов“ и СУ „Николай Катранов“.
В инициативи, подкрепени от Фонд „Русский мир“, участва само старозагорското средно училище „Максим Горки“.
По-дълъг е списъкът с училищата, които през настоящата учебна година са взели участие в инициативи на Руският културно-информационен център в София:
- СУ „Максим Горки“, гр. Стара Загора
- СУ „Ангел Каралийчев“, гр. Стражица
- 132. СУ „Ваня Войнова“, гр. София
- 32. СУИЧЕ „Св. Климент Охридски“, гр. София;
- 119. СУ „Академик Михаил Арнаудов“, гр. София
- 133. СУ „Александър .С Пушкин“, гр. София
- 12. СУ „Цар Иван Асен ІІ“, гр. София
- 35. СЕУ „Добри Войников“, гр. София
Прекратено е участието в инициативи с Руския културно-информационен център в София от страна на НПГГГСД „Сава Младенов“; СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Велинград; СУ „Любен Каравелов“, гр. Несебър; Частно основно училище „Малкият принц“, гр. Варна и СУ „Иван Вазов“, гр. Поморие.
„Няма училища, които са били във форма на сътрудничество с Руската православна църква, или са участвали в инициативи, подкрепени от нея“, уверяват от просветното ведомство.
И подчертават, че в изпълнение на задължението за недопускане на пропаганда в системата на образованието „ще бъде обърнато особено внимание на училищата да подхождат с повишена отговорност в подобни случаи“.
„Руски кът“ в училища в Перник, Тетевен, Дупница и Несебър
От отговора на друг въпрос на Петкова става ясно, че 5 училища в страната са участвали в инициативата и са се сдобили с „руски кът“. 4 от тях преди началото на войната в Украйна и само едно след това – през 2022 г.
„Руски кът“ е образователен проект на Руската православна църква, разработен специално за българските училища. Целта е популяризиране на руската култура, руския език и духовно-нравствените ценности на Русия сред българските ученици.
Още по темата
„Изпълнява се със съдействието на Руския културно-информационен център, фондация „Православна инициатива“ под патронажа на Московски и Всерусийски патриарх Кирил и с помощта на посолството на Русия в България, Руския дом в София и Генералното консулство на Русия“, обръща внимание Петкова.
По думите ѝ в документите на поръчката е записано, че целта е „да разшири руското присъствие в България“.
Проектът включва закупуване и изработване на сувенири, оформяне и представяне на руски кът в училищата. Предвидени са уроци-презентации за Русия: история, религия, география, известни руски сънародници, открития и постижения на руски учени, нагледна демонстрация на сходството на местния и руския език, майсторски клас за изработване на руски сувенири, а с помощта на подаръци – импровизация на приказки.
Дарения по проект „Руски кът“, направени до 2022 г., има за Средно училище с разширено изучаване на чужди езици „Д-р Петър Берон“ в Перник, Национална професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Сава Младенов“ в Тетевен, Средно езиково училище „Св. Паисий Хилендарски“ в Дупница и Средно училище „Иван Вазов“ в Поморие.
Новосъздаден кът има само в Средно училище „Любен Каравелов“ в Несебър (през 2022 г.). Той се намира в кабинета по руски език и има образователна цел.
„Към момента училището не работи по проект „Руски кът“, уверява в отговора си образователният министър и съобщава, че е възложил проверка във всичките 5 училища.
„Докладвано ми е, че не е извършвана политическа или идеологическа пропаганда, а кътовете се използват за нуждите на учебния процес“, пише още Вълчев.
С цел да „бъдат избегнати бъдещи спекулации по темата“, министърът дал указания към всички участници в образователния процес да подхождат с особено внимание при избора на теми, участието в инициативи и осъществяването на партньорства, както и да се въздържат от участие в събития, включващи официални руски представители или лица, попаднали под обхвата на различни санкционни режими с оглед на руската агресия.
Подкрепя ли МОН руската пропаганда?
Стана ясно, че министерството на образованието и науката подкрепя конкурс за ученици между 1. и 12. клас на фондация „Устойчиво развитие за България“, развиваща българо-руското сътрудничество и солидарността между народите в борбата за мир.
Въпросната фондация обаче членува в организация, обявила Крим за руски, а конкурсът ѝ „Заедно за ХХІ век“ от съвсем скоро се е провеждал под патронажа на Посолството на Руската федерация в България.
Конкурсът е официално подкрепен от МОН – част е от Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците за учебната 2024/2025 година, а РУО София – град открито го рекламира и стимулира участието на български ученици с творби на руски език като „прозорец към света“.
Националният календар за изяви по интереси на децата и учениците (НКИИ) се изготвя ежегодно с цел подкрепа на участието на децата и учениците в конкурси, състезания и други изяви, които допринасят за развитие на техните интереси, таланти и способности в областта на науката, изкуствата и спорта.
„Постъпилите предложения за включване на изяви в календара се разглеждат от комисия, в която участват експерти от МОН и директорът на Националния дворец на децата. Комисията изготвя проект на НКИИ за всяка учебна година“, обяснява процедурата по включване на конкурси в календара просветният министър.
Проектът на календара се публикува на сайта на МОН за 30-дневно обществено обсъждане преди окончателното му утвърждаване.
„Международният ученически конкурс „Заедно в ХХІ век“ аз рисунки, песни, стихове, есета, реферати и медийни презентации е включен в Националния календар за изяви по интереси от учебната от учебната 2011 – 2012 година“, обяснява министърът.
В своя защита Вълчев обръща внимание, че международният ученически конкурс „Заедно в XXI век“ е бил одобряван за включване в Националния календар за изяви по интереси при всички досегашни български правителства – от годината на стартирането му до учебната 2024 – 2025 година.
Той посочва, че всички дейности по конкурса се осъществяват изцяло в дистанционна форма – творбите за участие се изпращат само и единствено по електронна поща или куриер с попълнена заявка за участие и декларация съгласие от родител на детето. И подчертава, че учениците нямат пряк контакт с представителите на фондацията.
„Министерството на образованието и науката не разполага с информация, която да потвърждава наличие на пропаганда в съдържанието или при провеждането на конкурса, както и с данни за вмешателство в образователния процес от страна на външни политически фактори“, пише Вълчев.
Министърът препотвърждава позицията на българската държава срещу руската военна агресия и подчертава, че при наличие на каквито и да било съмнения аз прокарване на външнополитическо влияние и пропаганда в българското образование Министерството на образованието и науката е готово да се намеси.
„В същото време е важно да се прави разлика между политическите действия на дадена държава и нейната култура, език и принос към световното културно наследство, които не следва да бъдат подлагани на отрицание или стигматизация“, пише той.
Все пак, „с цел недопускане на каквито и да е спекулации или съмнения“ от МОН ще бъдат така добри да не включат конкурса в НКИИ за учебната 2025 – 2026 година, става ясно от написаното от министъра.
„Във връзка с обществената чувствителност съм разпоредил да се разгледат всички възможности за допълнителни механизми за предварителна оценка на предложенията за включване в календара“, съобщава просветният министър.
