Никола Минчев няма да е в листите на Асен Василев, тъй като е евродепутат, това го спасява от изгонване като Лена, Лорер и Божанков
Коментирах пред Клуб Z дългоочакваното излизане на президента Румен Радев на политическия терен, казва евродепутатът Никола Минчев. Макар че той отдавна действа там – с поведение на популистки политик, а не на държавен глава.
На фона на приветствия, заклинания и условия, не виждам Радев нито като алтернатива, нито като потенциален съюзник на демократичната общност.
Причините са добре известни – от говоренето за демокрация, но съчетано с афинитет към авторитарни режими и лидери, до говоренето за свобода на медиите, но съчетано с номинирането на Соня Момчилова в СЕМ (и ролята на президентската квота в оставането на Емил Кошлуков начело на БНТ) до заявките за силата на правото, съчетани с умиление по правото на силата.
Добре документирани са и съпротивата му срещу военната помощ за Украйна, както и отказът му да осъди дори ужасяващата руска атака в Суми срещу цивилни на Цветница. Колкото и да се отрича (било долна пропаганда, че Радев е пропутински настроен), последователното му съобразяване с формулировките на Кремъл няма как да бъде скрито.
Дори не стигна да коментираме поискания в последния момент референдум за еврото. Тежко разминаване между думи и дела.
От една страна приветстването на европейската интеграция на България – от другата противоконституционен референдум, който да спъне страната по европейския й път.
Няма нужда да се изброяват всички действия и изказвания, които правят Радев неприемлив съюзник.
Въпросът е и дали България ще поеме по пътя на Унгария в ЕС (Унгария, която дори отказа да подкрепи обща европейска позиция в защита на Гренландия!!), защото, уви, по множество и различни причини в България има почва за политик тип „Орбан“.
А когато Орбан най-накрая е изправен пред загуба у дома, ще бъде доста жалко ние да представим достоен заместник – прът в колелата на Европа.
