Разсекретените от президента Тръмп документи за убийството на Кенеди през 1963 г. разкриват и потенциална българска следа в покушението.
В писмо, изпратено до британското посолство от Сергей Чорнонох, се твърди, че той и приятелката му – българка, са имали информация за подготвяния атентат месеци преди същинската му реализация.
Според доц. Борислав Цеков обаче не можем да бъдем напълно сигурни в истинността на тази теза.
„Писмото дава един интересен нюанс, но фактът е, че то е доста по-късно написано – повече от десетилетие след атентата. Това само по себе си поставя под съмнение дали трябва да бъде кредитирано като нещо реално, или като поредния опит да се създаде шум в системата и неверни посоки и внушения на онези, които се опитват да изследват и разследват темата”, добавя доцентът.
Той подчерта, че разсекретените документи едва ли ще доведат до генерална промяна в заключенията на властите за убийството.
„Тези документи не дават някаква нова насока или потвърждение на някаква основна версия, свързана с атентата срещу Кенеди. Те обаче разкриват важни парченца от пъзела, допълват, потвърждават големия въпрос, който е политически, юридически, идеологически и конституционен, ако щете, в САЩ от години – за ролята на ЦРУ като структура, която през годините започва да играе автономна роля, често пъти откъсната от държавното, от политическото ръководство, водещо собствена политика чрез инфилтриране на своя агентура най-вече в апарата на държавния департамент”, отбелязва преподавателят по Конституционно право и председател на „Българско Тръмп общество”.
„Документите допълниха това впечатление с една докладна-записка на Артър Шлезинджър към Кенеди. Преди тя беше разсекретена, но имаше страница-страница и половина, които останаха класифицирана информация. Сега вече те са за публичен достъп и ние видяхме как в нея се говори за 1500 служители и дипломати в държавния департамент, които всъщност са на двойно подчинение в ЦРУ, как цели посолства са ангажирани като персонал с ЦРУ. Това създава от години един голям въпрос – въпросът за дълбоката държава”, обясни доц. Цеков.
И двамата експерти са на мнение, че около смъртта на Кенеди има много конспиративни теории, които едва ли ще затихнат, въпреки разсекретяването на документите.
„Тази, която най-бързо пусна корени навремето в американското общество, е за ролята на ЦРУ – вътрешен заговор. Едно разклонение на тази версия е и намесата на американската мафия по онова време”, припомни конституционалистът. Според Дейвид Барет от самото начало е ясно, че хората вярват, че е имало някаква правителствена конспирация ФБР, ЦРУ или военните да са убили Кенеди. „Смятам, че сега всички ще бъдат малко по-малко скептични. Не, че мисля, че по-голямата част от тях ще разгледат документите, но ще видят, че най-накрая те са достъпни и прозрачни и ще има и бъдещи статии и книги по отношение на убийството, които ще бъдат по-балансирани, с по-голям детайл и информация. Това е хубавата страна на демокрацията”, смята той.
Друга теория е описана в книгата на Роджър Стоун „Човекът, който уби Кенеди”.
„В нея се внушава, на базата на впечатления, които Роджър Стоун има от своята комуникация с Ричард Никсън, особено след излизането на Никсън от Белия дом, че президентът Линдън Джонсън има определено участие, определена степен на информираност по тази тема. Дори се внушава, че той е ангажиран със заговора. Това е една втора конспиративна теория, която обаче не е намерила досега, включително и с тези документи, разкритие”, отбелязва доц. Цеков.
Съществува и т.нар. „теория за магическия куршум”. В нея става въпрос за това, че вторият изстрел не само е засегнал гърлото на президента, но е нанесъл и няколко рани на губернатор Конъли, който е седял на предната седалка. Критиците смятат, че е практически е невъзможно да съществува такъв куршум, който да променя траекторията си.
Отвъд конспирацията обаче стоят фактите. Комисията „Уорън”, разследваща убийството на Кенеди, заявява, че зад престъплението стои Лий Харви Осуалд.
Той е бивш морски пехотинец, който по онова време е бил на 24 години. Разследващите са категорични, че Осуалд е действал сам.
Новите документи, разсекретени от Тръмп, определят Лий Харви Осуалд като слаб стрелец, което кара някои от изследователите да се съмняват, че именно той е извършил покушението.
„Само този факт, че някаква чужда служба е казала, че той е лош стрелец, не може да повлияе на общия извод. Само това – от чисто юридическа, ако щете и криминалистична гледна точка, не е в състояние да разубеди и развенчае, да обезсили другите доказателства, които са събрани тогава, свързани със следи на местопрестъплението и използваното оръжие”, категоричен е председателят на „Българско Тръмп общество”.
Барет вярва, че именно Осуалд е убиецът, а не в конспиративните теории.
Престоят на Осуалд в СССР повдига въпроса за възможно съветско влияние в убийството на американския президент.
„Да не забравяме, че това е епохата на Студената война в най-динамичните си години. Противопоставянето СССР – САЩ е изключително изострено. Този сблъсък е напълно възможно да е намерил изражение и в опит да се отстрани едно тогава прекалено либерално, прогресивно ръководство на САЩ”, припомня доц. Цеков.
Два дни след покушението Лий Харви Осуалд е убит. Застрелян е от собственик на нощен клуб.
Това събужда съмнение за замитане на следи.
Според проф. Барет решението на Тръмп да разсекрети документите несъмнено е умел политически ход.
„Политически погледнато, ходът му е уместен. Мисля, че предходните президенти е трябвало да направят абсолютно същото преди години. Не са го направили, защото агенциите… ще използвам ЦРУ като пример. Според закона директорът на ЦРУ трябва да гарантира, че агенцията пази информацията за своите източници и методи абсолютно секретна. Така те са успели да запазят всички тези документи до този момент. Все пак, по мое мнение, е трябвало да бъдат пуснати още преди години. Това, което направи Тръмп, е нещо политически уместно и умно. Не съм застъпник или фен на Тръмп по повечето въпроси, но конкретно за този смятам, че той беше прав”, категоричен е авторът на книга за Кенеди.
„Всеки нов документ е в състояние да даде допълнителни потвърждения или да отхвърли дадена научно-изследователска теза. Това е смисълът от това разсекретяване”, потвърждава и българският юрист.
И двамата анализатори са единни в тезата си, че разсекретените документи ще окажат влияние върху историческата памет не само на САЩ, а и на целия свят.
