Зверовете на август пият билков чай в галерия Енчо Пиронков, 10 юни, втората декада на XXI в.
Час преди Five o’clock, поетът Ани Илков, придружаван от професор Миглена Николчина, слиза по стълбите в къщата с постоянна експозиция на самоукия пловдивски майстор, един от малцината оцелели от поколението на 60-те години на ХХ век.
Николчина обаче говори за поезията на 90-те, пак на ХХ век.
Имаше такъв филм – XX век, за да го гледаш, през 80-те трябваше да се редиш на километрични опашки.
Ани Илков притеснено обяснява, че основният корпус в поезията му е писан през 80-те и по-точно – след 1984-та, Горбачовото размразяване.
Публиката е рехава, уморена като зрителя в поезията на Георги Рупчев, друг позабравен автор от 80-те.
Ани казва, че Смъртта на Тибалт е страхотна поема, кой ли я е чел.
По едно време вмята, че истински значимите автори са с единия крак в забравата, ходят по ръба.
Няма гаранция дали ще се задържат или ще паднат в пропастта.
Ани казва и няколко пестеливи думи за карнавалното време на 90-те, което свършило през 96-та – 97-ма.
Прави паралел с Иречек.
Знаменитият чех дава подобно определение за бългаските 80-те, но на XIX век.
Благодарен е на приятелствата си с Константин Павлов и Иван Теофилов.
Сега литературните познанства не прерастват в семейни приятелства, добавя.
Тлее носталгичен оптимизъм за младите у Лъва на август.
Не ще да каже имена, за да не сбърка.
На три пъти обаче споменава Мартин Карбовски – няма да се омерзя да чета нито ред от него, потретя Илков.
Сами разбирате, че това е лично, добавя като извинение към публиката.
Иска му се да вярва, че социалноангажираният естетически модел в поезията на най-младите /22-26 годишните/ ще се развие.
После трудно се съгласява да прочете едно-две стихотворения.
Избира писани през 80-те.
Казва, че е приключил с поезията.
Последната му книга се нарича Събрано.
Заглавието може да се разчете и като тривиалното всичко накуп, и като съ-брано от най-доброто на малко място.
И това е всичкото, което наистина си струва в този Five o’clock, милейди.
