Гласувам временно и под условие доверие на Мета за да продължа да използвам Фейсбук. Имам около 5000 приятели и още около 16-17000 души, които ме следват. Пиша разни работи, някои хора четат, други – коментират… Аз финансова полза от това нямам, но предполагам, че собственикът на Мета има алъш-вериш от мен – както и от редица други като мен, които въртят този бизнес в полза на г-н Цукърбърг. Най-малкото, защото виждам, че относителният дял на рекламите нараства.
На тази основа смятам, че собственикът на Мета може да отговори на жеста с известна доброжелателност. Първо, да спре да предупреждава, че ще трябва и да плащам, освен че пиша и предизвиквам инфо оборот. Второ, да спре да обеднява моя нюз-фийд, да ми натриса лавина от тъпи картинки и цветенца, а да ме лишава от минималната ми възможност активно да избирам четива – чрез бутона „най-нови“, например, който мрежата премахна. Като казах премахна, искам – трето – също да помоля управлението на мрежата да спре да прави непрекъснати и безсмислени промени на формата, дизайна и съдържанието на мрежата.
В България има една шофьорска мъдрост – ако колата работи, не вдигай капака, не барай, ще повредиш нещо. В Америка тази мъдрост не върви – на този континент промяната сама по себе си е религия, отсъствието на промяна е синоним на упадък. Хубаво, ама все пак във всяко нещо трябва да има мярка – защото иначе хората се местят при конкуренцията. Преди 2-3 години Телеграм беше мрежа на постсъветското пространство, но днес вече не е така… А там кой пише и кой кой държи перодръжката – не е съвсем ясно…
Източник: Огнян Минчев, фейсбук
