ДПС глас от Брюксел: Танер Кабилов

Не съм вярвал, че в една фейсбук група създадена в естеството си да генерира подкрепа, единство и заедност, същите думи ще се използват от група хора, и от няколко фалшиви профила с 20 приятели и 1 снимка, като инструмент за вътрешнопартийно дискредитиране и подигравки на колеги, всеки от който е дал десетки години за ДПС, години в които е лишавал семейството си, най-близките си от присъствие и внимание в името на каузата.

В по-голямата си част сме минали през младежката организация на партията, затова отказвам да приема внушенията и разделението, които настройват партиен брат срещу друг.

Изключително грозно е да се манипулира общественото мнение посредством социален натиск, чрез социалните медии, само защото някой има мнение, различно от друго. Кое му е демократичното на това, къде е либерализмът и свободата за която говорим на всяка среща с нашите избиратели, какво показваме на колегите си, на съгражданите си ? Това ли е ДПС, в което всички вярваме, ДПС за което всички сме работили безрезервно и отдадено?

Нима нямаме право на критична мисъл, именно защото всичко това, което се случва просто няма логично обяснение, от гледна точка на дълбочината на проблема и последиците му? Та нали именно почетният председател Д-р. Ахмед Доган ни възпита, като деца на партията, винаги да разглеждаме заобикалящия ни свят с „отворени портали“ , а сега изглежда трябва да ги затваряме за да се впишем в реалностите на днешния ден…

Почетният председател на ДПС и лидер на партията е един и той се казва Д-р. Ахмед Доган, създател и идеолог, на нашето голямо семейство. Учител от чието наследство всички днес, знаем за пътя, за ценностите, за това какво е да защитаваш човешките права. Не напразно на всяко партийно мероприятие, от огромното си Уважение към него, ние намираме начин да го споменем в словата си и това ще бъде така и занапред. Той е, и винаги ще бъде в нашите сърца – точка.

Аз ще изневеря на себе си обаче, ако не кажа, че откакто Д-р. Ахмед Доган се оттегли от активната политика, ние не сме имали по-силен, категоричен и решителен председател от г-н Делян Пеевски.

Сигурен съм, че е допускал грешки, кой не е? Но всичко, за което съм се борил и в което съм вярвал през целия ми активен партиен живот в младежката структура, аз видях в него. Ангажира се с конкретните проблеми на районите и започна поетапното им решаване, винаги на разположение за разговор и на един телефон разстояние, пробивен и оперативен, все качества на които симпатизирам.

Подкрепата му е осезаема, а тя определено беше дефицит последните години от гледна точка на предходните ръководства.

Даде път на младите, РЕАЛНО а не на думи, нещо което след активните години в оперативната политика на почетния председател Д-р. Ахмед Доган, никой друг не беше правил.

В партията има колеги, които започнаха политическия си живот, когато бях в 6-ти клас, а днес аз съм на 37г. и имам дъщеря, която е в 6-ти клас, но те все още са в активната политика. Напълно съзнавам, че няколко поколения младежи останаха с надеждите си за партийно развитие, защото имаше „незаменими“ партийни кадри.

Дълбоко вярвам, че не бива да се поставят под съмнение отдадеността на всички колеги за ДПС и каузата, не бива да настройваме съгражданите и колегите си един срещу друг, напротив – трябва ТЕ и техните проблеми да са нашата тема. Категорично не бива да етнизираме проблема, това е изключително опасно!

Вярвам, че разговорите трябва да ги водим в колективните органи на партията, за да си кажем всичко, но вътре в семейството и да намерим сили, заедно да потърсим работещата формула на единното начало така, както ни е учил Нашият почетен председател.

Темите на дневен ред, е редно да обсъдим в партийните органи, защото винаги сме били стройни и последователни, а решенията, които вземем – да спазваме.

Категорично съм против да изключваме колеги от партията, това е контрапродуктивно и в разрез с разбиранията и идеалите ни за единство и заедност.

Обезпокоен съм, че към този момент не успяваме да намерим конструктивната форма на вътрешнопартиен диалог, който да ни изведе единни от създалата се ситуация.

В политиката няма нерешими теми, затова въпреки всичко оставам непоправим оптимист, че всички ние ще намерим сили да разговаряме, да спорим, да отстъпим, да се извиним и да продължим напред още по-силни, уверени в утрешния ден!