Лидерите на Китай, Индия, Русия и седем други държави се срещнаха в понеделник в Северен Китай за последната годишна среща на върха на Шанхайската организация за сътрудничество. Това може да се окаже ново предизвикателство за глобалното лидерство на САЩ.
Организацията, състояща се от 10 членове и събрала се в пристанищния град Тиендзин, е нараснала по размер и влияние от основаването си преди 24 години, въпреки че целите и програмите ѝ остават неясни, а разпознаваемостта на името ѝ е ниска.
► ШОС има някои явни врагове на САЩ в своите редици
Пълноправни членове са страни като Беларус, Иран, Казахстан, Киргизстан, Пакистан, Таджикистан и Узбекистан.
Първоначално смятана за противовес на влиянието на САЩ в Централна Азия, организацията се разшири, за да включи Индия и Пакистан през 2017 г., Иран през 2023 г. и Беларус през 2024 г.
Снимка: БГНЕС
Някои от тях са явни врагове на Запада, особено Иран и съюзникът на Русия Беларус.
Други, включително Индия, Китай и Русия, имат по-мъгляви отношения, предвид колебливата позиция на Вашингтон по отношение на войната на Русия с Украйна и американските тарифи, които преобърнаха търговските отношения със страни като Китай и Индия.
► От регионален блок към по-широк съюз
От основаването си през 2001 г. ШОС е доминирана предимно от Китай, регионалната икономическа суперсила, а Русия се стреми да използва групата, за да запази влиянието си върху бившите централноазиатски съветски републики Казахстан, Узбекистан, Таджикистан и Киргизстан.
Снимка: БГНЕС
Докато икономическото влияние на Русия постоянно намалява, особено при все по-строгите западни санкции, както Русия, така и Китай използват съюза като рамка за регионално военно сътрудничество, макар и ограничено до съвместни учения и стрелби.
Снимка: БГНЕС
Беларус, Иран, Пакистан и Индия се присъединиха по-късно в очевиден опит да споделят нарастващото влияние на ШОС, въпреки че стойността на членството им е спорна. Иран и Беларус са изправени пред международно осъждане и санкции заради нарушения на правата на човека, докато Пакистан е силно зависим от Китай за военното си оборудване.
► Групата демонстрира визията на Си Дзинпин за многополюсност
Политологът от Чикагския университет Дали Ян заяви, че ШОС е една от най-видните регионални организации, съосновани от Китай.
„За китайското ръководство има голям акцент върху поддържането на съществуващите отношения на международната сцена, въпреки че ШОС не е била ефективна в справянето с основните предизвикателства на днешния ден“, каза Ян.
ШОС изглежда иска да се превърне от платформа за диалог в „пълноценен механизъм за практическо сътрудничество, който носи осезаеми резултати на гражданите на държавите-членки“, каза Джун Тойфел Драйер, експерт по китайска политика от Университета в Маями. И все пак остават въпросите: „с каква цел и как?“
Снимка: БГНЕС
„За китайския президент Си Дзинпин „председателството на срещата в Тиендзин би трябвало да му осигури известна благоприятна публичност и евентуално да затвърди имиджа му на лидер на нов глобален световен ред“, каза Драйер.
► Влизането на Индия може да промени уравнението
От началото на войната между Русия и Украйна Индия се превърна в основен купувач на руски петрол, което увеличи напрежението с Вашингтон. Моди също така отбеляза „стабилния напредък“ в подобряването на отношенията с Китай след среща с неговия главен дипломат през август и отбеляза „уважение към интересите на другия“.
Влизането на Индия в ШОС потенциално оспорва руското и китайското господство в асоциацията. Въпреки търговските си връзки, Индия е малко вероятно да предложи смислена подкрепа за войната на Русия в Украйна или претенциите на Китай към Тайван и Южнокитайско море.
Индия също така отдавна се стреми към постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, но е получила само вяла подкрепа от Китай и Русия, вероятно за да се предотврати размиването на влиянието им върху Запада. Въпреки това, Ню Делхи няма да загуби много, докато Вашингтон продължава да излъчва несигурност с външната си търговия.
Снимка: БГНЕС
Индия отказа да подпише съвместно изявление на срещата на министрите на отбраната на ШОС през юни, защото видя пропакистанска позиция в пропускането на споменаването на смъртоносната масова стрелба срещу туристи на 22 април в контролирания от Индия Кашмир.
► Много от лидерите присъстват на военния парад в Пекин
Официалната информационна агенция Синхуа нарече срещата в Тиендзин „най-голямата среща на върха на ШОС в историята“ и заяви, че ще бъде… „планът за следващото десетилетие на развитие на блока.“
Лидерите на около дузина други държави се присъединиха към срещата на върха като партньори в диалога или гости, включително Египет, Непал и няколко държави от Югоизточна Азия.
Позовавайки се на нарастващата търговия и железопътните превози между Китай и други членове, държави-наблюдатели и партньори по диалога, Пекин изглежда нетърпелив да подчертае икономическите ползи от блока.
Документите, подписани в понеделник, включват изявление за 80-годишнината от края на Втората световна война, която управляващата комунистическа партия на Китай отбелязва с военен парад в центъра на Пекин на 3 септември. Много от същите лидери присъстват на парада, където севернокорейският лидер Ким Чен Ун също прави рядка публична изява в чужбина.
