У нас няма иниституция, която да анализира всички данни за децата жертви
На 19 ноември отбелязваме Световния ден за борба с насилието над деца. Годишно по света насилие преживяват над 1 милиард деца годишно – действие, оприличавано на пандемия, чиито проявления не се съобразяват с държава, общество, етническа или религиозна група или социалния статус на детето или семейството.
По повод международния ден от Нациолана мрежа за децата правят преглед на сигналите у нас за насилие над деца и припомнят какви са негативните последици в психологически, социален и икономически план.
Научно доказани са вредните демографски, здравни, образователни, социални и икономически последствия от насилието над деца. Сред тях – зависимости, болести, предавани по полов път, болести, свързани с репродуктивната, нервната, ендокринната, дихателната и опорно-двигателната система и др. Заедно с това, насилието над деца се предава от поколение на поколение. Според данните 95% от децата, извършители на насилие, са били обект на насилие, 80% от злоупотребяващите деца с психоактивни вещества също са малтретирани, 95% от проституиращите в детството са били сексуално насилвани, а 78% от настанените в затвора са преживявали в детството си някаква форма на насилие.
Насилието над деца има и ясни икономически последици. Загубите в световния БВП варират между 3.5 и 7% и феноменът далеч не е характерен само за развиващите се страни, а и за страните с високи доходи, където годишно между 4 и 16% от децата са обект на физическо насилие, а около 10% – на неглижиране.
У нас всяко второ дете става жертва на някаква форма на насилие преди да навърши 18 години. Данните са от изследване на УНИЦЕФ 2021 г., а парадокс е, че няма българска институция, която знае колко всъщност деца са пострадали от насилие макар събирането на данните да е нормативно заложено в националното законодателство в задълженията на напоне 10 такива. Сред тях са Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД), Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и Агенцията за социално подпомагане (АСП), Министерство на вътрешните работи (МВР), Прокуратурата на Р България, Министерство на образованието и науката (МОН), Министерство на здравеопазването (МЗ) и Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА), Министерство на младежта и спорта (ММС), Министерство на културата (МК) и др. Всички те събират данни от сигнали, погледнати единствено през собствените си индикатори и ресор. Това обрича на провал опитите цифрите да се погледнат в цялост, да се направи анализ на тенденциите и да се набележат съответните мерки.
По данни на МВР през 2021 година от престъпления са пострадали 1649 деца. Броят на подаваните сигнали към отделите „Закрила на детето“ (ОЗД) в последните години е около 1200. На Националната телефонна линия за деца 116 111 годишно се получават около 650 сигнала за насилие над дете – най-често за прояви в семейството и с голяма разлика в честотата – за насилие над дете на улицата. Данните на МОН за насилие над деца в училищна среда показват нарастване на абсолютния брой регистрирани случаи с ръст от над 50% в последните 7 години и достигат до около 4700 през учебната 2021/2022. Водещи са случаите на вербална агресия, които обикновено съставляват около 60% от случаите. За период от 10 години сигналите за онлайн насилие и злоупотреба над деца към Националния център за безопасен интернет са се увеличили 76 пъти – от малко над 400 през 2013 до над 32 300 през 2023, като само за първите девет месеца на 2023 година се отбелязва 79% ръст спрямо всички получени сигнали от 2022 година. Когато става дума за най-тежката възможна форма на насилие над деца – умишлено убийство, данните на институциите се разминават драматично – според НСИ за 2020 година те са 2, според МВР – 11, според Прокуратурата – 32.
Заради разпокъсаната статистика политиките на България за справяне с проблема остават неефективни, а опитите цифрите да се погледнат в цялост, да се направи анализ на тенденциите и да се набележат мерки – обречени на провал. От НМД припомнят, че многократно в официални документи и препоръки са посочвали възможни решения за интегриране на данните в обща рамка, анализ и политики за борба с насилието над деца. Сред тях са: определяне на лидираща политиките институция с реален мандат и правомощия и реформирането на ДАЗД; реформиране на системата за закрила на детето на системата за детско правосъдие; създаването на Национален единен регистър на насилието над деца; развиването на програми за превенция и подкрепа на деца, жертви на насилие, които да се прилагат системно и да обхващат всички райони в страната, както и въвеждане на експлицитна забрана на телесното наказание в България и осигуряване на услуги в подкрепа на родителите.
По закон всички граждани на Р. България са длъжни да сигнализират до съответните служебни лица за дете, което е в опасност. Задължението се определя от Закон за закрила на детето, Чл. 7. (1) и Чл. 36а. (1). Местата, на които може да бъде подадена информация са: Дирекция „Социално подпомагане”, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция за закрила на детето чрез Националната телефонна линия за деца на телефон 116 111, а в ситуации на кибернасилие и кибертормоз – да се свърже с Националния център за безопасен интернет на телефон 124 123 или чрез сайта www.safenet.bg
