ЦРУ: Путин може да тества НАТО още тази есен

Руският президент Владимир Путин може да предприеме ограничена военна или хибридна операция срещу държава от НАТО, за да провери докъде се простира готовността на Алианса да защитава своите членове. Това показват нови оценки на американското разузнаване, цитирани от The Wall Street Journal.

Според американски представители възможните действия на Москва варират от кибератаки и саботажи до изпращане на групи без отличителни знаци за временно завземане на територия или дори ограничено нахлуване по източния фланг на НАТО. Потенциалният период, разглеждан от разузнавателните служби, започва още тази есен и продължава до 2029 г.

Новата оценка представлява промяна спрямо досегашните предположения на американското разузнаване, че Путин едва ли би рискувал пряка конфронтация с НАТО, докато Русия продължава войната си срещу Украйна. Според американски представители позицията се е променила по-рано тази година на фона на засилващия се натиск върху Кремъл и липсата на решителна победа над Киев и Запада.

Вероятността Русия да предприеме директно сухопътно нападение остава ниска. Подобен ход би могъл да задейства член 5 от Северноатлантическия договор, според който въоръжено нападение срещу една страна членка се разглежда като нападение срещу всички. Рискът от ограничена провокация обаче според разузнавателните оценки нараства с времето.

Именно поради огромния риск от открит военен сблъсък Москва може да предпочете действия под прага на пълномащабната война. Сред разглежданите сценарии са политическа намеса, саботажи, кибератаки и други хибридни операции, които биха затруднили определянето дали е налице основание за колективен отговор на НАТО.

Според информацията целта на подобна провокация би могла да бъде не толкова завземането на значителна територия, колкото проверката на единството на Алианса. Евентуална криза би могла да създаде разногласия между съюзниците и да окаже натиск върху тях да ограничат подкрепата си за Украйна.

Особено внимание е насочено към Полша и трите балтийски държави. Американското разузнаване вече е предупреждавало съюзниците там, че Москва може да е готова да предприеме действия срещу НАТО, без да изчаква края на войната в Украйна.

Сред разглежданите сценарии е и провокация на полска територия, както и ракетни или дронови удари срещу критична инфраструктура. Обсъжда се и възможността за операции под „фалшив флаг“, при които отговорността да бъде приписана на Украйна.

Литовският министър на отбраната Робертас Каунас също предупреди, че Русия би могла да използва произведени в Украйна дронове при подобна операция срещу балтийските държави, а впоследствие да представи Киев като извършител. Според него целта би била да се предизвика разцепление в Европа и да бъде отслабена подкрепата за Украйна.

Опасенията се засилват и от поредица инциденти по източния фланг на НАТО. През юли крилата ракета, за която се предполага, че е руска Х-101, падна край полското село Тарнава-Колония, на около 100 километра от границата с Украйна, оставяйки кратер с диаметър около 10 метра. НАТО определи случая като „безразсъдна“ атака.

В Германия междувременно беше открит дрон с експлозив близо до украински товарен самолет на летище Лайпциг/Хале. Машината е носела взривно устройство със Semtex и е намерена в близост до самолет на Antonov Airlines. Произходът на дрона не е установен, но германски политици насочиха подозрения към Москва, а властите започнаха разследване за тероризъм.

Летище Лайпциг/Хале има стратегическо значение, тъй като през него преминават военни товари, включително за германската армия и съюзници от НАТО.

Други инциденти също подхранват опасенията. През май литовският премиер беше отведен в подземен бункер, след като изтребители на НАТО бяха вдигнати във въздуха заради дрон, насочващ се към Вилнюс.

Напрежение има и по западния фланг на Алианса. Британският министър на отбраната Уес Стрийтинг определи известните руски провокации срещу Великобритания като само „върха на айсберга“. Повод за думите му беше руският военен кораб „Неустрашими“, който през юли проведе учение с бойна стрелба в Ламанша недалеч от Плимут.

От НАТО заявяват, че следят развитието на ситуацията и се подготвят за различни сценарии. Говорителят на Алианса полковник Мартин О’Донъл подчерта, че НАТО е готов да възпира заплахи и да защитава своите членове при необходимост.

Новите американски оценки не означават, че Вашингтон смята руска атака срещу НАТО за неизбежна. Те обаче показват промяна в начина, по който западните разузнавателни служби оценяват готовността на Кремъл да поема риск – включително чрез ограничени действия, предназначени да проверят дали при реална криза всички съюзници ще останат единни.