С минута мълчание ОбС почете Петър Анастасов

Поклонението пред поета Петър Анастасов е утре, 9 юни, от 11 часа, в Траурната зала на Централния гробищен парк в Пловдив

С минута мълчание в памет на отишлия си вчера забележителен пловдивски поет и драматург Петър Анастасов /80/ започна днешната сесия на Общинския съвет в Пловдив.

Петър Анастасов e удостоен с решение № 277 от 14.09.2017 със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“ и автор на текста на химна на Пловдив.

В началото на днешното заседание председателят инж. Александър Държиков прочете съболезнователно писмото, постъпило в Общински съвет от писателя Антон Баев.

След прочитането му той помоли своите колеги за едноминутно мълчание в знак на почит.

Ето пълният текст на съболезнователнователното писмо:

Слово за Петър Анастасов

Отиде си един от най-разпознаваемите и със сигурност най-лиричният поет на Пловдив – Петър Анастасов. Почетен гражданин на Пловдив, автор на текста за химна на Пловдив.

По времето, когато Недялко Йорданов напуска Бургас, Петър Анастасов се сбогува с Пловдив. Годината е 1989-а.

Анастасов оставя зад себе си едно проспериращо издателство, театър, в който се въртят пиесите му „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“. Оставя пълни салони и фоайета, в които половин Пловдив обсъжда „зимната нежност“ на поета.

София, казва той, ми осигури анонимност, от която се нуждаех. Пловдив е град, в който непрекъснато те наблюдават.

Но години след това се завръща – поне с текста си за химна на Пловдив, който ни изправя на крака преди всяка сесия.

_______________________

Петър Анастасов е роден е на 27 октомври 1942 г. в пловдивското село Марково.

Завършва прогимназията в родното си село, а след това руска гимназия в София. Следва българска филология в СУ.

Главен редактор на вестник „Комсомолска искра“ и дългогодишен директор на издателство Христо Г. Данов.

Като директор на държавното издателство дава път за дебют на плеяда пловдивски поети от т.нар. втора вълна на пловдивската поезия – Добромир Тонев, Йордан Велчев, Тодор Чонов, Красимир Обретенов, Веселин Сариев… на белетристи като Здравко Попов и Йордан Костурков.

После всички големи частни пловдивски издателства излязоха изпод шинела на Пешовото Христо Г. Данов.

След 1990 оглавява издателство Христо Ботев, директор е и на издателство Български писател (за кратко).

Автор на стихосбирките „Зимна нежност“, „Тройно огледало“, „Площад на хълма“, „Както те обичам“, „Единствено безсмъртие любов“, „40 стихотворения“, „Този черен бял свят“, „Хубава и проклета си“ и др.

Освен с поезията си, Анастасов е известен и като драматург и сценарист на филми.

Сред играните му многократно пиеси са „Обещай ми светло минало“, „От сняг помилвана душа“, „Голям колкото малка ябълка“, „Четирите посоки на света“, „Църква за вълци“ и „Живите от мъртвата махала“.

По негов сценарий е заснет филмът „Църква за вълци“, както и телевизионните новели „Малка промяна в звездите“, „Командировка за спомен“, „Оттатък ставаш невидим“.

Миналата година Петър Анастасов издаде избрани 80 свои стихотворения в томче по случай 80-годишния си юбилей.

Помогнал на много в онези времена, някои му се отблагодариха в тези.

Съболезнования на семейството!

Светъл път, Пешо!

Антон Баев