На 7 юни 2021 г. от 18:30 ч. в Културно-информационния център на Р Северна Македония в София ще бъдат представени романите „Манастирът Фуентерабия“ и „Вилино“, в присъствието на авторките Ягода Михайловска-Георгиева и Винка Саздова. Книгите са в превод на български език и издание на издателство „Персей“ – София.
Ягода Михайловска-Георгиева
МАНАСТИРЪТ ФУЕНТЕРАБИЯ
Две самотни, но чисти души, еднакво тъжни и дълбоко наранени, дирещи утеха на брега на океана, пресичат пътищата си. Тя – сираче от дете, той – изоставен от майка си и израснал в дом. Тя – останала без любимия си точно в деня на сватбата, той – размонашен монах заради отец, с когото години са делили една килия. Дълго време не знаят нищо за себе си, дори и имената си. Но може ли човек да таи непрекъснато нещо, което го разяжда и измъчва, не трябва ли да го сподели и изхвърли от себе си?
Нара, недипломиран психолог, има сили да чуе мъката и проблемите на хората, да им даде съвет, да ги успокои. А кой ще чуе нейната дълбоко заровена болка, която не може да изкаже пред никого на глас? Години наред тя е заключила и тялото, и сърцето си. Никой не успява да разбие бетонната стена, чрез която е прекъснала връзката си със света.
А на чие рамо ще се облегне и отец Ангел, с кого ще сподели бунта на душата си?
И двамата непрекъснато са преследвани от сенките на хората, които са заели трайно място в сърцата им, и двамата сякаш са затворени в свои собствени манастири, от които не могат да излязат.
Нара прави първата крачка към „разбиване“ на манастирската порта.
Ще промени ли нещо нейната целувка? Приливът на любовта ще успее ли да залее сърцата им? Дали Фуентерабия ще бъде тяхното място за пречистване, за ново начало?
Ягода Михайловска Георгиева е един от най-значимите автори в съвременната македонска литература. Тя е сред малцината, спечелили трите най-големи литературни награди в Република Северна Македония: „Роман на годината“ за „Индиговият Бомбай“, „Рациновото признание“ за „Камъкът на твоя ден“ и „Стале Попов“ за „Манастирът Фуентарабия“. И трите романа са преведени на български.
Винка Саздова
ВИЛИНО
Винка Саздова е завършила психология, работила е като журналист и издател. През 1999 г. основава Издателски център „ТРИ“, едно от най-популярните издателства в Северна Македония. Десет години по-късно се посвещава на писането и досега е създала 5 романа, сред които издадените на български „Последният чай“ и „Вилино“. Петте й книги имат 35 тиража в родината й. Два пъти е обявена за най-четен автор в Северна Македония.
Защо стоиш в затвора, когато вратата е толкова широко отворена? – Руми
Как се случва така, че тези, които са се обичали вярно като дървото и сянката, да станат непознати в едно и също легло и дом?
Разтърсващ роман за повика на свободата и страха от нея, за доброволното робство в „безопасните“ брачни води. Видан – Огнена – Тони: семеен триъгълник от двама отчуждени съпрузи и техния син. История за това как близки хора влизат в омагьосания кръг да се нараняват един друг. Съвременен роман, но пълен с източна мъдрост и мистична философия, богат на психологизъм и усещащ сеизмичните трепети на душата. Но и роман терапия: светлата и изпълнена с жизнелюбие Вили от идиличното Вилино срещу отчуждението и страстите в големия град.
Едно разбито семейство с талантлив син, но изправен пред сериозни проблеми, и една жена, живееща пълноценно, макар и загубила съпруга си. На практика между тях няма нищо общо. Мъжът обаче среща чуждата жена, която се опитва да го върне към живота, а майката и синът се опитват да възродят най-светите роднински връзки. Ще успеят ли? Един роман за търсенето на човека и човешкото в себе си. И за красотата на живота.
Сюжетът и героите във „Вилино“ са художествена фикция, но Вили и нейната кафетерия са реални. Това е най-популярното кафене в Ловеч, Iron Fe-26, до прочутия Покрит мост. Там действително може да опитате най-вкусните белгийски вафли не само в България, но и на Балканите. По време на гостуване в Ловеч, придружавайки приятелката си Ягода Михайловска-Георгиева по време на литературното ѝ турне в България, авторката е толкова впечатлена от кафенето и от личната история на Вили, че ги вплита в сюжета на романа, който пише тогава. Така се ражда „Вилино“, по страниците на който се усеща атмосферата на красивия български град.
