Председателят на Общинския съвет Савина Петкова откри фотоизложба «Киево-Печерската Лавра – светиня на Украйна» снощи в Музейния център на Регионалния исторически музей в Пловдив на ул. Ангел Букурещлиев 14.
Изложбата е по случай 25-та годишнина от Независимостта на Украйна и се организира от Посолството на Украйна в Република България и Почетнотно консулство на Украйна в Пловдив.
Фотосите могат да се видят до 23 декември.
Киево-Печерската лавра е най-големият и най-видният сред православните манастири в Украйна, нейното истинско духовно сърце.
Основана е през 1051 г. в наскоро покръстената страна, тя е първата фиданка на отгледаното на собствена украинска почва християнско съзнание. Именно тук се намират корените на нашите изкуство и литература.
Първите рисувани на тази земя икони стават образец за последващото развитие на иконопиството, а храмовете на Лаврата – образец за по-нататъшното църковно строителство в източнославянските земи.
Тук се заражда летописта, положила основите на националната историческа наука, тук е основан първият по нашите земи лазарет, оттук води началото си първият източнославянски университет – Киево-Могилянската академия. Оттук християнското учение на монасите-мисионери се разпространява нататък на север и изток.
В продължение на столетия манастирът привлича най-добрите писатели, историци и философи, той е главното средище на православното вероучение. Създадената тук през XVII в. печатница е най-известната и най-продуктивната в православния свят.
Наименованието на манастира произлиза от думата „пещера“, тъй като първоначално общността, предвождана от основателите на обителта прп. Антоний и Феодосий, живее в издълбани от тях самите пещери. По-късно два подземни манастирски комплекса стават място за погребение на братството, а оттам – и на почитане на печорските светци. Към днешна дата сонма на преподобните Печорци наброява 120 светци.
Уникален е и наземният архитектурен ансамбъл на Лаврата, който включва сгради от XI–XX в. Началото му е положено от прп. Феодосий Печорски, който през 1073 г. пренася манастира на съседния хълм, където свиква Великата Църква и големия наземен манастир. Така се създават Долната лавра с пещерите и Горната лавра. В днешния си вид техните архитектурни ансамбли са се сформирали основно през XVIII в. Повечето сгради са построени, а по-ранните – украсени в стила на доминиращия тогава украински барок.
През тежките години на комунистическото управление украински патриоти създават музей на територията на Лаврата, който днес носи названието «Национален Киево-Печерски историческо-културен комплекс».
Повечето от тях по-късно пострадват от режима, но успяват да съхранят светините и паметниците на Лаврата, а също хиляди уникални вещи от други музеи и църкви. Днес фондовете на Комплекса наброяват 70 000 експонати, сред които има уникални изделия от XI–XVIII в., в това число свързани с имената на бележити исторически личности.
Епископ Симон, живял през ХІІІ в., пише до своето духовно чадо за Киево-Печерската лавра: „Един ден в Дома на Божията Майка е по-добър от хиляди години, изживяни в други места, и в него бих искал да прекарам повече време, отколкото да живея в поселенията на грешните“. Тези жарки думи точно и пространно определят отношението на украинците към Киево-Печерската лавра, показват нейното значение за нашия народ.
