Не е добре една да прави…

… филм за част от историята на най-голямата ни писателка – Фани Попова-Мутафова.

Фучеджиева, разбира се, не документира нито ограбването на Фани Мутафова от младия Антон Дончев (според свидетелството на друг концлагерист и забранен писател – Йордан Вълчев), нито затвора и последните години на най-голямата ни историческа романистка.

Вместо това – получила пари от Националния филмов център за обругаването на една и без това грабена и унизявана българска писателка.

Да, Фани Попова-Мутафова е написала есетата си, включени в книжката „Новата българка“, но никого не вкарала в затвор, в концлагер, нито депортирала. (Впрочем, в 50-страничната книжка има български национализъм, суфражизъм, но не и националсоциализъм. Същото – без суфражизма, разбира се, го има и във „Време разделно“, роман, който според Йордан Вълчев, е написан от Фани Мутафова, а не от Антон Дончев. Има версия, недоказана от литературната ни история досега, че романът „За свободата“, излязал под името Стефан Дичев, е също написан от Фани Мутафова. И Дончев, и Дичев са твърде млади за подобни епически дебюти, но ръкописите не са открити. А и в последвалия им писателски път не повтарят подобна класа.)

Разбира се, ограбването, унизяването, затворът ги няма в лентата на стар-летката.

Затова – не гледайте „Ваймар експерс“, чисто гьобелсовска история, маскирана като другата (правилната) страна на историята. Или пък гледайте го – с отвращение.

Но пак е по-добре пари за роман на Фани, отколкото пари за филм на Фучеджиева.