Унгарците мислят Маркс за фамилното име на Енгелс, в Латинска Америка всички интелектуалци били комунисти в ранната си младост, сега само Маркес останал
Антон Баев
Голямата полска поетеса Ева Липска (1945)получи Златния ключ на Смедерево за световната си поезия. Липска е номинирана и за Нобелова награда. „Господ обича тези, които го даряват”, казва в едно от стихотворенията си Ева Липска от Краков. Точно него поетесата прочете на церемонията по награждаването си.
Липска е твърда противничка на бившия комунистически режим на Ярослав Йерузелски, ако изобщо това име говори вече нещо. Живее в интелектуална изолация.
Имре Андраш пък е с унгарско чувство за хумор и като всеки унгарец – харесва България и българите. Що се отнася до руския (език), Имре казва, че не повече от 1-2 процента от унгарците разбират нещо на руски.
„Е, в Русия твърдо 5 процента говорят и пишат на руски”, влиза в шегата Вячеслав Куприянов.
Попитали един унгарец, продавач на пазара: „Как е първото име на Маркс?” „Енгелс”, отвърнал продавачът, но не ме занимавайте с политика. „Още един последен въпрос – настояли от пресата. – С какво е известен Маркс Енгелс?” „Той преведе Ленин на унгарски!” – отвръща продавачът.
Имре пояснява, че в унгарския фамилното име стои пред малкото. С други думи Маркс е фамилията на Енгелс.
А Серхио Кастильо, който в ранната си младост като повечето латиноамерикански интелектуалци е бил комунист, продължава шегата: „По времето на Салвадор Алиенде 16 процента от чилийците бяха комунисти. За мой срам бях един от тях. Тогава казваха за комунистите така: „Ако в Москва вали, в Чили комунистите ходят с чадъри!”
Сега над Белград вали, но Серхио и в порой ходи без чадър.
„С крайно леви убеждения са били и Марио Варгас Льоса, и Октавио Пас. Но само Маркес си остана комунист и първи приятел на Кастро”, привършва с политиката Серхио.
Гръцкият поет Йосиф Вентура твърдо е решил да си вземе сиестата – следобедния сън. „Да съм пропускал ден-два- казва Йосиф. – Само работниците у нас не спят следобед!”
„А как е в България?” – интересува се Серхио.
„У нас и не ядат” – отвръщам.
„А – същото като в Чили, няма сиеста!”
