Издателска къща „Хермес“ ви кани на
ПРЕМИЕРА
на романа „Преобърнати съзвездия“ от Деметра Дулева в град Пловдив!
Заповядайте на 19 юни (събота) от 11,30 часа в Културен център „Тракарт“.
Книгата ще бъде представена от Антон Баев, а актрисата Анна Танчева ще чете избрани откъси.
Събитието е част от културната програма на Пловдив чете 2021 г.
По повод романа Деметра Дулева разказва:
Всичко започна с едно служебно пътуване до Mадагаскар. Престоят ми беше кратък, но много интензивен. За пръв път прекосявах екватора, за пръв път попадах в Aфрика. В Мадагаскар животът е бавен, хората нямат много, но са щастливи въпреки трудностите. Това, което видях, като с машина на времето, ме пренесе в годините на моето детство. Беше много странно усещане, бях едновременно малкото момиче и зрялата жена, сякаш миналото и сегашното се случваха едновременно… Но освен сладостното детство, си спомних и мъчителните гимназиални години, в които израстваш и започваш да се осъзнаваш като отделна личност. Разбрах веднага, че искам да разкажа за това.
За книгата
Йоана Костова е най-добрият неонатолог в парижката болница „Некер“. Едно телефонно обаждане от София – точно на рождения й ден – преобръща нейния уреден и щастлив живот. Жената е покрусена от смъртта на своя пръв любим – неустоимия и безпощаден Найден.
Йоана приема отлагана дълго командировка до остров Мадагаскар, където ще работи в местна болница. Там тя ще опита да възстанови миналото си, за да намери отговор на въпроса защо тази отдавна отминала любов продължава да я измъчва. И да види с очите на зряла и успешна жена годините на своето порастване, прекарани в пансиона на елитната езикова гимназия.
Това е един майсторски написан роман, болезнено откровен, еротично и любовно провокативен. Роман за смисъла на живота, за надеждата, за свободата, за магичното в раждането и смъртта.
За автора
Деметра Дулева е филолог, писател и дипломат. Първият й роман – „Странстващият албатрос“ („Хермес“, 2019), печели през 2020 г. наградата „Перото“ за най-добър дебют. Отличен е с втора награда в категорията художествена проза на „Портал Култура“ и е номиниран за роман на годината на Фонд „13 века“.
Антон Баев за романите на Деметра Дулева
***
Ако дебютът на Деметра Дулева – Странстващият албатрос, е болезнено-нежен роман за невъзможното бягство през и от 90-те, то Преобърнати съзвездия ползва същия модел, но за 80-те. Бягството от тези две гранични десетилетия, десетилетия, през и след които паднаха не само физическите, но и невидимите граници на старо/ново знание, стар/нов морал, стар/нов лайф стайл се осъществява по-скоро случайно отколкото преднамерено. Сякаш центрофугата на разпадащото се време засмуква героите на Дулева и те се озовават в други пространства, в други светове, не непременно по-щастливи, но със сигурност – по-зрели, по-успокоени, по-невярващи в чудото (вече). И тъкмо тук е тягата на миналото, онази котва, която винаги ще ни връща в дните на младостта – без значение с какво са ни белязали, но със значението с какво са ни дарили. А то е паметта, споменът, стремежът да оцелеем, да се спасим, но и да се съхраним. Безсмислено е всяко бягство, което не съхранява паметта.
***
Вторият роман на Деметра Дулева Преобърнати съзвездия може да се чете и като продължение на Странстващия албатрос, и като връщане с едно десетилетие назад. Ако в дебюта й времето бе разцепено на днес и това на 90-те, то в Преобърнати съзвездия е днес и 80-те. Подобна времева перспектива е не просто интересна, но по някакъв начин, бих казал, задължителна за романовото, ако се съгласим с теоретиците, че генезисът на този жанр е в епоса, а там далечната времева дистанция е един от белезите за наличие на епическо повествование.
Ако това обаче се съотнася с типологията на романовото, то по-интересно е как типологията минава през авторския почерк – оня бинокъл, през който авторът наблюдава времето, приближавайки го и отдалечавайки го едновременно. В този смисъл отчетлива перспектива и на двата романа на Деметра Дулева е една калейдоскопична гледна точка, която непрекъснато прави далечното цветно и цветното – далечно. То е като игра с онези цветни калейдоскопи, през които децата на 80-те гледаха как малките кристалчета зад стъклото се подреждат в пъстри картинки – далеч по-интересни от видимото с невъоръжено око.
ЗАПОВЯДАЙТЕ!
