Бляскаво тържество за 65 г. на Английската

Ани Пондева – една прекрасна българка от възрожденска Копривщица, поведе хорото на Английската гимназия в Пловдив на пищен и запомнящ се купон на днешни и бивши учители и на внушителен брой бивши възпитаници в най-престижния салон на парк-хотел „Санкт Петербург” късно снощи.

Случайно ли беше, че именно тя – радетел за българщината, лечител и духовен учител с хиляди последователи сред българите в Германия и Европа, а от две години практикуващ в резиденция „Орфей” в Стария град будител за възраждане на родния дух, се озова начело на хорото – фолклорната еманация на родината? Никак, защото поводът беше изключителен и много български, много пловдивски: 65-годишнината на това най-модерно, най-силно и най-европейско средно училище на днешна България.

Водено от директора си Николай Радев, то неслучайно продължава по забележителен начин традициите, започнати преди десетилетия от емблематичния Любен Христов и продължавани през годините от цяла армия директори и водещи преподаватели от нашата страна и чужбина.

Учениците на Английската днес водят България напред, а вчера се събраха край тепетата на Пловдив – този град-люлка, в който не само покоряваха върховете на езика на Шекспир, но и се учиха на патриотизъм и лидерство, категорично отговаряйки с „Да бъда!” на вечния шекспиров въпрос: To be or not to be?

Преди това, в обедните часове на 3 юни, в сърцето на Пловдив, Джумаята – на „арената” на Римския стадион, Английската гимназия подари на стотици пловдивчани не гладиаторска битка, а един великолепен спектакъл, за който в момента думите не ми стигат.

Затова реших така: нека за този паметен ден разкажат за читателите на Plovdiv online самите сегашни ученици на Английската. Те бяха авторите на този празник, а знам, че сред тях има и талантливи бъдещи журналисти. Аз само ще им помогна и, надявам се, ще ги науча на нещо в този занаят. Така ще благодаря на Английската за всичко, което съм преживял с моя випуск 78, с моя преподавател Стефан Памуков, който отвори пред перото ми страниците на поезията, и на десетки други като него, които не само ми даваха знания, но и ми показваха с личен пример как да бъда човек.

По този начин – с един вълнуващ ученически репортаж за събитието, гарниран с много снимки, връщам по виртуалните страници на сайта своята авторска рубрика БУК – Българска училищна камбана, която преди време започнах успешно, но поради сериозни причини бях принуден сам да прекъсна задълго. Така че, очаквайте през следващите дни този ученически материал.

Георги Ганев, поет, възпитаник на АЕГ