Академично слово на Роберт Месхи – Доктор хонорис кауза на вестник „Пловдивски университет“
УВАЖАЕМИ ПРОФЕСОРИ И СТУДЕНТИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РЕДАКТОР
НА В-К „ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ“,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ НА ПОЕТИЧЕСКИЯ ФЕСТИВАЛ „ОРФЕЙ“,
Известно е, че словото има специално, многостранно значение за човека. Когато изговорим една дума, ние докосваме Господа; когато четем стих, ние Му се молим.
Какво е поезията? Мисля, че Всевишният изначално даде отговор на това и изчерпа темата. „В началото беше словото и словото беше у Бога“, каза Господ и посочи светостта на словото, превръщайки го в едно от най-изтънчените назовавания на собствената Му същност.
Словото е симетрия. AИ ИA (в превод от грузински – „това е теменужка“). В грузинския език това е класически пример за симетрия.
AИ ИA е кратко изречение и стих. AИ ИA – това е първото изречения в „ДЕДА ЕНА“ („РОДЕН ЕЗИК“) на Якоб Гогебашвили, първите думи, чрез които едно грузинско дете започва да се приобщава към родния си език.
Теменужката е първият вестител на пролетта и обновяването на живота. Теменужка – толкова красиво и сладко име има на български. Както в Грузия, така и в България има жени – очарователни съименници на това пролетно цвете. Представяте ли си колко добро може да сътвори поезията, всеобемащото художествено слово, след като една крехка теменужка може да постигне толкова много красота – мелодиката на това изречение е съответна на уханието на това цвете.
На първо място, поезията ще ни отведе един към друг, ще ни кара да се намираме, да говорим на един език и този език ще бъде напълно универсалния език на любовта, приятелството, подкрепата, мира и живота – който без превод е разбираем за всички: хора, камъни, треви! Така поезията ни свърза – мен и Тильо Тилев. Така се роди нашата обща стихосбирка.
Както написа редакторът на нашата книга Ивана Колева, морето, разпростряно между нашите родини, не разделя, а обединява. По това морето и поезията си приличат изключително много, винаги са си приличали…
В миналото не един грузинец е превеждал българска художествена литература. Българската преводаческа школа беше и е много плодотворна. Сред грузинските преводачи особено голям принос има поетът Мухран Мачавариани, който през 1974 г. издава антология на българската поезия от 460 страници. Наскоро излезе от печат поезията на Христо Ботев в превод на Маквала Гонашвили.
Венец на грузинско-българските литературни връзки през миналия век е отличният превод на „Витязът в тигровата кожа” от Стоян Бакърджиев, от който бих искал да ви цитирам един стих:
„Всяка жертва за приятел най-добре ни подобава.
Любовта е път, сърцето на сърце се уповава“.
Приятелството, любовта, героизмът, добродетелта са основните и вечни постулати на поемата на Руставели. Старата и новата българска литература се основават на същите тези универсални ценности – от Кирил и Методий, през народната песен и епоса до бележитите български просветители на 19 век и майсторите на съвременното българско художествено слово.
И до ден днешен първото, което ни свързва, е словото. Поезията е неговото най-изразително въплъщение. В това число „поезията на тишината“ – тя ще те преведе през девет земи в десета…
Благодаря на фестивала „Орфей“ за възможността да бъда сред вас.
Благодаря на вестник „Пловдивски университет“ за високата чест.