В България, както и в цяла Европа, август е почти неприкосновен. Бизнесът работи с намален капацитет, процесът на вземане на решения се забавя, а дори министерствата и централните банки функционират с ограничен състав.
Именно това сезонно спокойствие обаче понякога може да бъде подвеждащо. Историята показва, че август неведнъж се е превръщал в период на повишен риск както за бизнеса, така и за финансовите пазари.
Според анализ на iBanFirst, водещ доставчик на валутни услуги и международни плащания за бизнеса, сезонният спад в ликвидността на валутните пазари през август може съществено да увеличи разходите по изпълнението на международни плащания.
Глобалната финансова криза започна да се задълбочава именно през август 2007 г. През август 2015 г. Китай беше принуден да девалвира юана три пъти в рамките на няколко дни, което предизвика силни сътресения на световните пазари.
През август 2018 г. турската лира се срина с близо 20% спрямо щатския долар само за една седмица, предизвиквайки паника сред валутите на развиващите се пазари.
Преди две години, неочакваното повишение на лихвените проценти от Японската централна банка доведе до хаотично закриване на позиции по т.нар. yen carry trade, което първоначално разтърси валутните пазари, преди ефектът да се пренесе към държавните облигации и технологичните акции.
Съвпадение или не, много от най-сериозните финансови сътресения през август са имали силно изразен валутен компонент.
Ще донесе ли тази година нова неприятна изненада? Никой не знае. Геополитическият риск около Ормузкия проток остава на заден план. Но основания за безпокойство не липсват: нарастващата задлъжнялост на големите технологични компании, т.нар. hyperscalers, поражда съмнения относно устойчивостта на бума в инвестициите в изкуствен интелект; доходността по държавните облигации продължава да се повишава на фона на рекордно високи държавни дългове; а секторът на частния капитал, т.нар. private equity, все още е изправен пред сериозни предизвикателства.
Достатъчен е само един катализатор, за да бъдат разклатени финансовите пазари. А когато това се случи, последствията могат бързо да се прехвърлят върху управлението на корпоративната ликвидност, особено при компаниите, които извършват международни плащания през летните месеци – риск, който често остава подценен.
Илюзията за ликвидност
Валутният пазар често се възприема като практически защитен от риск, свързан с ликвидността. В крайна сметка това е най-големият финансов пазар в света със среднодневен оборот от 7,5 трилиона щатски долара. Това е вярно. Но както всеки финансов пазар, и валутният пазар е подложен на сезонни колебания, които могат съществено да намалят ликвидността.
Според CLS, която извършва сетълмента на повече от половината валутни платежни нареждания в света, среднодневният обем на валутните операции, сетълвани през платформата ѝ, е спаднал до 2,37 трилиона щатски долара през август миналата година, а обемът на спот сделките е намалял с приблизително 6% спрямо юли. Ликвидността се възстановява до по-нормални нива едва през септември. Исторически тази тенденция се повтаря почти всяка година, което предполага, че през следващите седмици ликвидността вероятно отново ще се влоши.
По-ниската ликвидност може да предизвика резки изблици на волатилност – било защото се появява неочакван риск, който пазарите не са оценили предварително, или просто защото пазарната дълбочина се влошава. Наличните оферти на пазара видимо намаляват. Маркетмейкърите стават значително по-предпазливи по отношение на риска, който са готови да поемат в собствените си баланси, и съответно котират значително по-малки обеми при най-добрите цени купува и продава. В резултат дори сравнително малки сделки могат да окажат много по-силен ефект върху валутните курсове, отколкото при нормални пазарни условия.
Друг важен фактор също не бива да бъде пренебрегван – хедж фондовете. Тяхното влияние върху формирането на валутните курсове продължава да нараства, особено когато ликвидността на пазара е структурно по-слаба. Финансовата им мощ е без аналог. През първата половина на годината активите под тяхно управление нараснаха с 400 милиарда щатски долара до рекордните 5,6 трилиона долара. Само за три тримесечия индустрията привлече 134 милиарда долара нов капитал, най-силният приток от 2007 г. насам. Най-големите печеливши са световните макро фондове, които са особено активни на пазарите на акции, суровини… и валути.
Този ефект е още по-осезаем при валутните двойки, които по природа са по-волатилни. При EUR/USD дългосрочната реализирана годишна волатилност обикновено е между 7% и 8%. Това е сравнително ниско ниво в сравнение с повечето други основни валутни двойки, макар че в периоди на пазарно напрежение и тук могат да се наблюдават резки скокове. За сравнение, волатилността при валутните двойки с японската йена е структурно по-висока и обикновено варира между 10% и 11%, отчасти заради честите интервенции на японските власти на валутния пазар. При валутите на развиващите се пазари волатилността е още по-висока и обикновено се движи между 12% и 20%. И всичко това важи при нормални пазарни условия. Представете си колко по-големи могат да бъдат ценовите движения, когато ликвидността се влоши и пазарите станат по-крехки.
Какво означава това за бизнеса?
За компаниите, които извършват международни плащания, по-ниската ликвидност обикновено означава по-широки спредове между цените купува и продава, по-голямо ценово приплъзване при изпълнението на сделките, т.нар. slippage, и по-ниска пазарна дълбочина.
Този ефект е още по-силно изразен на днешния електронен валутен пазар, където дилърските банки компенсират вътрешно повече от 80% от клиентските потоци, преди да излязат на междубанковия пазар. Когато през август склонността към поемане на риск намалява, банките естествено стават по-предпазливи по отношение на риска, който са готови да задържат в собствените си баланси. Резултатът са по-широки спредове, по-ниска пазарна дълбочина и по-голямо приплъзване при изпълнението на сделките. Тези разходи често остават невидими до момента, в който трансакцията вече е изпълнена.
Това може да бъде илюстрирано със следния пример. Европейски производител трябва да закупи 50 милиона щатски долара, за да плати на американски доставчик. При нормални пазарни условия спредът при EUR/USD може да бъде между 0,5 и 1 пип, като на най-добрите котировки има достатъчно ликвидност, за да бъде сделката изпълнена почти мигновено.
Ако същото плащане бъде извършено в спокоен следобед през август, доставчиците на ликвидност стават по-предпазливи и разширяват котировките си до около 2 пипса. В същото време наличният обем на най-добрата цена е по-малък. Част от поръчката се изпълнява незабавно, а останалата част постепенно се реализира при по-неблагоприятни цени, тъй като сделката изчерпва наличната ликвидност. Ако това доведе до допълнително ценово приплъзване, т.нар. slippage, от 3 пипса, в комбинация с по-широкия спред общият разход по изпълнението на сделката достига приблизително 5 пипса.
При плащане на стойност 50 милиона щатски долара това означава допълнителен разход за изпълнение от около 25 000 щатски долара спрямо нормална пазарна сесия. За мултинационална компания, която извършва няколко подобни трансакции всеки месец, натрупаните годишни разходи лесно могат да достигнат стотици хиляди долари, въпреки че практически няма промяна в основния обменен курс EUR/USD.
Важно е да се подчертае, че за подобно увеличение на разходите не е необходима геополитическа криза, неочаквано решение на централна банка или сериозен финансов шок. Тези допълнителни разходи са естествено следствие от начина, по който функционира валутният пазар през август.
Как бизнесът може да ограничи този риск?
Няма универсално решение. Управлението на валутния риск изисква да се гледа отвъд заседанията на централните банки и прогнозите за обменните курсове, за да се разбере как функционира самият пазар. При големи международни плащания често е по-добре те да бъдат планирани достатъчно рано, разделени на няколко по-малки сделки или хеджирани, преди ликвидността да започне да се влошава през август – или през други сезонни периоди с по-слаба ликвидност, като например декември.
Финансовите екипи на компаниите трябва също така да работят в тясно сътрудничество със своите валутни партньори, за да оптимизират стратегиите за изпълнение на сделките. Използването на времево претеглено или алгоритмично изпълнение и избягването на часовете с най-слаба пазарна активност могат съществено да намалят разходите по изпълнение. Не на последно място, поддържането на достатъчни ликвидни буфери и избягването на ненужни валутни трансакции в последния момент могат значително да ограничат експозицията към неблагоприятни пазарни условия.
Август може да изглежда спокоен. Но на валутните пазари външният вид често е подвеждащ. За компаниите, които извършват международни плащания, разбирането на сезонната ликвидност вече е неразделна част от ефективното управление на паричните потоци и валутния риск.
